В събота след лют скандал с вътрешното ми „Аз”, подтикващо ме към безразсъден излет по далечна дестинация, безкомпромисно наложих волята си и в ранния следобед, чучнах на една от реките течащи едва ли не в задният ми двор – Църна Бара край село Требич.


Целта бе малко да подишам извън градски въздух и евентуално да се разсея от неприятните мисли, обзели ме през този месец.


Времето в тон с минорното ми настроение, се стараеше да не допусне слънцето да огрее и припръскваше от време на време за всеки случай, да не би да ми стане приятно.
Църна Бара никога не ми е била любимо направление, но пък винаги е държала зимно време запас от изгладнели дребосъци.


Сред тях понякога попипват и доста по-едри рибоци, така, че зимния риболов по нея не е съвсем безмислено начинание.


В крайна сметка, заех позиция на много удобно място, боднах на куката хита на сезона и зачаках, жъладовото изкушение да предизвика съответна реакция сред местните кленове.


След третото вяло почукване придружено с осмукване на вълшебната ми стръв, смених куката с 14-ка и оливетката с 0,75 гр. и боднах най-обикновен бял червей.


Това се оказа печеливша тактика и първата от дузината местни индивиди с плавници се оказа за моя изненада каракудка.


Не, че не тая гад не посяга през зимните месеци, но все пак си е рядкост да я намериш изгладняла през този сезон.


А явно в реката каракудите бяха точно в такова настроение, защото това не бе инцидентно рибе, а част от масивен каракудски заговор, да ми опоскват червейте.


По-скоро инцидентен се оказа уловът на една единствената бабушка, риба която е активна през студените месеци.


От време на време, а привечер с явно засилващ се апетит излизаше и по някоя кротушка, но от основния вид за който бях дошъл нямаше и следа.


В крайна сметка на свечеряване, след поредното тънко кълване дочаках да се сборя с един хубавец около триста грама и от вълнение да не го изпусна го извадих с кепа, за по-сигурно.


На стъмване, рибата определено се активизира и често по повърхноста на реката се забелязваха прилични гръбни перки, порещи я по дължината на вира.


След като си спомних, че хората не сме планирани с впечатляващо нощно зрение и ако остана още малко, ще трябва да разчитам най-вече на осезанието за да си прибера инструментариума събрах такъма и приключих този тъжен за мен месец с един почти приятен риболов.

https://www.youtube.com/watch?v=ZP1IUBjy2zk