Точно за уикенда Баба Наста си затананика песента на Контрол
„И ето идва най-щастливия ден,
 когато ти ще си далеч от мен”,
лепна си един Корона вирус на педала на съединителя и категорично отказа да яздим някъде за риба в съботата и неделята.
 
Ще взема да и туря накрая една табелка „Учебен автомобил”, защото де що има автомонтьори около нас, научиха много за устройствата на Фронтерите от нея.
 
Изправен пред невъзможността да се движа по черни и разкаляни пътища ползвайки колата на сина, в неделята сведох възможните дестинации до две и след подхвърляне на монета се падна тура, демек река Тополница при моста за Церово.
 
Преди няколко седмици бяхме идвали с Митака на един отчайващо слаб излет по тези места, затова не разчитах, че нещо особено се е променило оттогава и се бях подготвил психически, че ако отърва капото ще е голям успех.
 
Някъде около 12 ч. на обед вече разпъвах осмака с намерението да потелещекаря някои и друг час под надвисналите клонаци насреща и убеден, че ще си е чиста загуба на време към 16 ч. да хващам пътя наобратно.
 
Не случайно избрах това място, защото макар и сравнително дълбоко с около 60-тината см. под водното равнище, то бе безкрайно неудобно за конвенционален риболов, такъв, какъвто практикуваха останалите 6 – 7 колеги дето ги заварих на вира.
 
Мястото плачеше за поднасяне на рибешката манджа с дълга пръчка, защото по клонаците отсреща лечаха белезите на несполучливите опити на безразсъдни рибари да ловят със замятане на стръвта във вид на скъсани линии и висящи по клоните плувки.
 
Реката иначе бе толкова спаднала, че нямаше жив корморан по нея, тъй като всеки опит на тая проклета птица за гмуркане щеше да завършва с комоцио и цицина на главата от камъните по дъното.
 
В крайна сметка след пет минути нечовешки усилия успях да забода новата си сглобяема стойка по мой дизайн, приличаща на ритуален свещник от еврейска синагога, в каменистото дъно на реката и да стартирам начинанието за което бях дошъл.
 
А именно – да подишам свеж въздух  далече от фините прахови частици, да се полюбувам на природата и да потелещекаря малко, пък ако нещо клъвне и го хвана берекет версин.
 
Честно да си кажа макар, че видях някой от колегите да вадят по някое и друго рибе, не предполагах какво ще ми се случи в следващите часове и колко перфектно оръжие ще се окаже наставената ми измишльотина, точно за такъв тип риболов на място недостъпно за другите и именно поради това пълно с риба.
 
Като казвам риба имам предвид кленчета или кефлета по местно му, малко под и малко над допустимите размери, но в тия плитки и бистри води, едва ли човек може да се надява на нещо по-голямо.
 
Някой колеги казваха, че виждали да лъскат между кленчетата и по някой и друг скобар, но не пипали на нищо.
 
Та след кратко опипване на мястото боднах първото кефле и се започна една кленеяда от типа хвърлиш вадиш, че към края чак ми поомръзна малко.
 
Останалите рибари ловяха на тесто, но при мен рибата взимаше на всичко от пинки, през бял, та до хлебна троха.
 
Не беше ми се случвало да ловя толкова кленчета все едно ловя уклей – едно след друго.
 
Много лошо впечатление ми направи, че никой друг не бе топнал живарник във водата с идеята да ги подържа живи гадините и после евентуално да ги освободи, най-малкото защото част от тях си бяха маломерни, а пък и какво да му ядеш на тоя дребосък.
 
Всеки прибираше каквото хване в найлоново пликче и въобще не се замисляше.
 
На туй отгоре, някой от рибките които хванах бяха с остъргани люспи и наранявания на места по тялото, явни следи от бракониерски мрежи с които нощем заграждали реката.
 
А иначе всички плачем, колко е зле у нас и как закона бил за кон, а не за лъв.
 
Към 16, 30 ч. рибите при останалите колеги отказаха да се хранят и те се изнесоха от вира.
 
При мен макар и с поотслабнал интензитет продължаваха да кълват и това ме задържа до 18 ч. най-вече заради идеята, че сега когато е много по-спокойно по брега може и нещо по-едро да се обади.
 
За съжаление тази надежда се оказа напразна и приключих на стъмване с около три и половина, четири кила кефлета, дето изсипах обратно в реката за доохранване.
 
Определено съм доволен от този излет, най-вече заради динамиката и липсата на скука, а правилният подбор на мястото и сполучливо приложената 8 метрова тактика на  риболов под клоните ме правят наистина щастлив, че тази идея работи и отваря нови хоризонти пред мен по любимите ми водоеми.

https://youtu.be/Xi6D3rBlTgE