Още с последните затихващи залпове от военния конфликт завладяващ София всеки път на връх Нова година, в който иначе добрите и миролюбиви комшии се превръщат в агресивни командоси от специалните сили, въоражени с пиратки, фоерверки, газово, ловно и бойно оръжие, мислено започнах да подреждам въдиците си за риболов на Васильовден.


Прогнозата за много студено време по никакъв начин не можеше да ме спре, особено загрял от домашната гроздова, червенито вино и вкусните пържоли.


За това изчаках да минат миниум 10 часа от последните глътки животворна алкохолна течност и към 12ч. по обед, сръчках баба Наста да припали и подкарах, към р. Блато край Костинброд.


Закон божи е първият риболов за всяка година е да го практикувам по тази река, затова се транспортирах до едно място край помпената станция при моста на Ломското шосе в Костинброд.


Не бях стъпвал от две години по десния бряг на реката, затова бях страшно учуден от великолепното място което открих.


Някой колега се беше постарал да го разчисти навсякъде, че дори да изкопае удобни стъпала по пътеката надолу.


Да е жив и здрав и Господ риба да му дава!


Нямах кой знае какви надежди, защото черволяците, които купих на 31 декември, ги бях оставил в колата да посрещнат Новата година и когато ги проверих на другия ден се бяха одървили от студа и дрънкаха в кутията, като стотинки в касичка.


Имах две възможности да ги оправя, но идеята да ги сгрея в микровълновата печка, щеше да доведе до развод с жена ми, затова ги нагрях със сешоара и ми се размина само с малко мръщене и лоши погледи.


Не успях да ги съживя, но получих идеален изпънат чрез замръзване бял червей.


Тъй като течението е сравнително силно единствения разумен риболов тук е на влашка плувка или както аз предпочитам на полутежко.


Е мога да кажа, че останах с отворена уста на това студено време и само положителните емоции и най-вероятно остатъците от неразградил се алкохол, попречиха да съм с ангина, защото се почна кълване след кълване, клен след клен.


Не знам дали поради малка кука или много леката оливетка 0,75 гр., но успях да хвана не повече от 30% от кълванетата.


Много съм доволен от Свети Василии и денят му, защото без да храних особени надежди в това студено време, на място което отдавна не бях посещавал и със стръв от кожички на бял червей, успях за няколкото часа следобед, да хвана прилично количество риба и най-вече да започна 2016 г. обнадеждаващо.


Дай Боже да е кадемлийска и многорибна за всички ни!

https://www.youtube.com/watch?v=DYhCQXlAto4