Този укенд бях решил да посветя на масленозеления лигльо, който може да ти скъса нервите с мързеливото си кълване и несириозните потрепвания на плувката.


Та в събота отидох на малкия гьол до летището във Враждебна, където знам със сигурност, че лина е популярен сред местното рибешко население.


Резултата се оказа трагичен, няколко хубави бабушки и добре, че една 700 гр. дебеланка се смили над мен, та се сборихме с малко екшън и топене на кепа.


За това в неделя се запътих към безденският язовир, който от 2012 година не бях псещавал.


От няколко места дочух, че тази година много лин се е извадил от него и то хубави парчета.


На място колегата до мен ме посрешна с думите, че съм закъснял с около месец и риболова му вече не е това което е било.


Тези му думи и безобразния насрещен вятър свалиха тоносът на настроението ми до критичния минимум и само защото вече бях платил таксата реших да остана.


Както се казва „пени се не пени се ще го ядем”, та и аз така вятър не вятър ще утрепам деня тук.


Дълго време нямах пипане защото търсех единствено и само лин на земен, а той въобще не близваше.


След като ми доскуча яко започнах да сменявам стръвта и „ООО”, чудо – на торен и царевица започнаха да излизат едри бабушляци.


Вярно, че и те пипаха рядко и колебливо, но все пак си бе нещо.


Да не говорим, че на царевица нещо едро според първоначалната засечка се уплете във водораслите и се наложи късане, но не мога да потвърдя що за рибок ми клъвна.
Вятъра цял де хулиганстваше и издевателсваше със силните си порви, но към 20 ч. най-накрая се умори и се предаде.


Тогава започнаха да се виждат на повърхността изпускането на мехури от ровещи риби и леките почуквания на заинтересованите от тях от стръвта ми.


След петминутно едва едва забележимо попиване, плувката се показа около сантиметър и едва потегли настрани.


Засекох от немай къде, защото се бях вече изнервил достатъчно и усетих, че най-накрая насреща ми стои достоен противник с предимството на силата и тежеста си и корените на водната растителност.


Този път включих всичките си умения и опит и в крайна сметка килограмовия лигльо се предаде.


Няма как при такъв улов да не съм доволен от риболова.


В крайна сметка търпението е основната тайна за риболова на лин, а този ден и той и самата природа изпитаха до краен предел моето.

https://www.youtube.com/watch?v=K07DxmGeM4M