Викам си що пък не и без това трудно СПА(я) в София, дано пък там СПА(я) като къпан.

Освен това винаги мога да потърся СПАсение от всевъзможните процедури с блъскащата те от всички страни вода под налягане, с един излет по фантастичната Чепинска река, дето отдавна съм и набрал да я изтипосам на видео.
 
Затова през целия път, от Варвара до Велинград, виещ се покрай реката, броях удобните места за възможно спиране на автомобила в близост до водата.
 

За съжаление местата за тази цел са ограничен брой, не повече от пръстите на едната ръка.
 
А реката е истински разкош и убавиня.
 
То не са вирчета вкопани в скалите, не са бързеи с пенеща се вода, не са дървета надвесени над реката и хвърлящи дебела сянка, абе въобще райско място.
 
В хотелчето основните СПАсуващи бяха малка организирана група другоземци, на възраст „ветеран от Втората Световна Война”, които се бяха натопили в основният басеин до гушата без да мърдат или плуват и представляваха странна гледка, силно наподобяваща на стадо хипопотами потопени до шия в мътните води на Нил, мърдащи ушички и гледащи със злобен поглед приближаваща се лодка с наивен турист в нея.
 
Слава Богу в хотела имаше и един нашенец, мой набор също с внука си, достоен наследник на емблематичния герой на Алеко Константинов, който отсвири табелката с предупреждението да не се скача във водата, с такова пренебрежение, че му свалям шапка.
 
Единственото което пропусна при скока си в басейна бе тупането в гърдите и вика: „Булгар, булгар”.
 
Иначе всичко си стана както трябва, плясъка на сто и кусур килограма при цопването във водата, пръски до тавана и разбягването на хипопотамите в басейна към неговите краища.
 
На другия ден рано следобед пред алтернативата да влизам в някаква сауна изпарител, да дишам тежко и да получа аритмия от горещината и после да обяснявам колко добре съм се чувствал там, предпочетох да се изнижа като мокра връв и да дръпна един няколко часов тегел по Чепинската река.
 
Първото място на което се установих бе с едно много перспективно вирче, в което мряната би следвало да си прави СПА процедурите в бързея преди него и да релаксира в дълбоките му води, изгладняла от усилието и масажа след камъните.
 
Загубих около час и кусур, докато установих, че регистрираните няколкото почуквания, са по-скоро плод на импулсивно любопитство на хулиганстващи недораслеци, отколкото сериозна заинтересованост на възрастни риби.
 
За това се преместих на място, което бяхме посещавали преди известно време с Павката и което е толкова впечатляващо за мен, че самото ми присъствие там ме праща в друго измерение на съвършенството.
 
Въпреки новото място, рибата продължаваше да отбягва любимото си ядене, което с натрапчива последователност и сервирах и въобще не докосваше ручейниците ми.
 
Накрая отчаян, го замених с най-обикновен бял червей и тя започна да проявява някакъв що годе интерес.
 
Успях да сефтосам след половин час и си рекох, аде почна се.
Почна се, ама йок.
 
С голяма мъка хванах още три мренчока, като с последната най-едрата затапих към 20 ч.
 
Бих останал още час по реката, но по телефона ме добара жената и в императивна форма ми обясни, че внуците са гладни и ако не искам да съм на чипс или бисквитки за вечеря, да се прибирам веднага.
 
Не зная дали аз нещо обърках при риболова или просто рибата по тази река е кът, но факт е, че очакванията ми бяха големи, а действителността – разочароваща.
 
Въпреки негативния резултат един ден отново ще дойда по нея, защото е страшно красива, а красотата както знаем привлича.

https://youtu.be/vst8BqzLQuc