Много обичам да риболовствам по онези типични за България малки рекички, покрай бреговете на които, обикновено хората са основавали навремето своите поселища.


Удоволствието от това да си сам на такава рекичка, заметнал въдица в някое по-дълбоко, бистро вирче, застанал под гъстата сянка на крайбрежно дърво и слушайки богатсвото от звуци на дивата природа (от шумоленето на листата и чуроликането на птичка до ромоленето на водата и бръмченето край ухото ти на горска оса) е невероятно.


То ми действа като елексир на нервната система, като невропаралитичен газ, който ме кара да забравя кой съм и колко големи ядове имам.


За това съботно-неделния излет прекарах по бреговете на сливнишката река край Петърч.




След като установих, че вирчето в което зимата хванах добри кленове е изплитняло доста и не става за риболов се отправих на половинчасова разузнавателна мисия, докато открих чудесно местенце за да топна въдицата.


За нула време отбелязах няколко кротушки и тъкмо се настройвах за нещо по-едро, когато се видяхме с моя приятел Петко – местен жител и колега по страст.


Та той ме заведе до ново вирче, отговарящо в пълна степен на всичко онова, което наричам рибарски рай.


Върха на щастието ми този ден бяха двете прекрасни черни мрени, които заковах. Толкова отдавна не съм ловил истинска черна мряна и то близо до София, че нямаше колебание къде щях да проведа неделния излет.


Обожавам черната мряна – говоря не за струмската и маришката , а точно тази и като обект за риболов и като неповторим вкус.
Не случайно се пее „ Ше се превърна в риба мряна „ ,а не в червеноперка или бабушка.


В неделя рано сутринта вече се бях съчетал с околната растителност на вирчето и го бомбардирах с тежка захранка за мряна по аналогия на риболова по Струма.


Това обаче се оказа и най-голямата ми грешка, защото явно тази стратегия не работи по малките рекички. Вместо да настървя мряната, дофтасаха бабушките и това бе основната риба , която ме бъзикаше цял ден.


Вярно, че започнаха да излизат и много по-прилични бабушки от предния ден, но аз се бях наточил за черната хубавица, която определено ми тегли майната и ми върза тенекия.




Въпреки, че очакванията ми относно мряната се разминаха с действителността този ден, не мога да съм недоволен от риболова. Единственото за което съжалявам е че като се стъмни трябва да се прибирам . Ако може да виждаме в тъмното и закона позволяваше нощният риболов, най-вероятно щях да подобря световния рекорд по безсъние.

https://www.youtube.com/watch?v=FCIKTRsQpR8