Достатъчно е да чуя за някоя река или водоем по които никога не съм риболовсвал и в мозъка ми се загнездва неистово желание, час по-скоро да ги пробвам.


Та преди около месец с колегата Владо фидера решихме да пробваме река Габровница, минаваща покрай манастира 4-те престола и вливаща се близо до Елисейна в Искъра.


Владо също като мен е с тежка риболовна зависимост, а риболова с фидер си е направо патология.


Дори подържа собствен канал в Ютуб за този начин на риболов.


В последно време явно обаче нещата при него се усложняват, защото все по-често посяга към директния телескоп и риболова на плувка.
След дълго мотаене покрай реката в търсене на удобно място, един местен младеж ни посочи две скрити вирчета, които без негова помощ никога нямаше да открием.


Тъй като Владо не си носеше ботуши, се разположи на първото, а аз прецапах по брега и се натъкъмих на 30-тина метра по-надолу.


Нещата при мен започнаха повече от успешно, защото още на третото замятане, една едра красавица дойде да ме разгледа от близо.


Иии, това се оказа единствената уловена от мен риба за целия ден.


То, не беше откачания, късания на куки, късания на цели линии, абе трагедия.


Владо, измъкна няколко мренки и една американка за капак и донякъде поначеса крастата.


Аз се прибрах бесен и финансово разорен и после цяла седмица връзвах куки и линии.


Верен на принципа мечка се бори до три пъти, тази неделя потеглих отново към Габровница за да й дам втори шанс.


Този път се трапосах на скалите над вирчето където замяташе Владо, с надеждата, че късанията ще са по-малко.


Самата река е доста маловодна и бистра и от горе виждах плуващи добри парчета да се стрелкат насам-натам.


Не закъсня и първата мренка и нещата потръгнаха по-план.


Рибетата които пипаха бяха с размер малко над мерния и това някак си намаляваше удоволствието от риболова.


Имах и една много прилична риба, която поведох и в крайна сметка се откачи, докато заснема ситуацията, но в сравнение с други реки, тук определено масовата популация е с по-дребни размери.


Слънцето към 14 часа нагря яко и започнах да чувам странни шумове около мен.


Първо на скалата в дясно се появи някъкав местен вариант на българска игуана.


Синьо, зелено, жълт гущер около 30 см. спокойно ме наблюдаваше и се припичаше.


С това обаче не свършиха близките срещи с рептилите, защото рязкото ми ставане от столчето за да стигна тубата с водата, предизвика екшън в храстите на два метра от мен, какъвто само съм чувал, но никога не бях виждал.


Явно стреснат от огромното двукрако същество скочило на крака, смок стрелец с прилична дължина от горе-долу метър и канче, се хвърли настрани по склона описвайки кръг във въздуха, като при падането, опашката му изплющя като бич в храстите.
Слава Богу, че на нашата географска ширина, не се срещат по-големи влечуги, защото иначе ще се наложи да се откажа от занаята.


До края на риболова държах една пръчка зад мен и от време на време тухах с нея в храстите за маркиране на територия и сплашване на опасни студенокръвни.


В 18 часа рибата отказа категорично да се храни и всичките ми опити да я намеря из вира бяха обречени на неуспех.


За това, а и заради опасните завой по дефилето реших, че не си заслужава чакането до тъмно.


Събрах такъма, освободих заложниците в живарника да се дохранят за друг път и с мощно змиеотблъскващо тропане по пътеката се отправих към колата.


В крайна сметка ще кажа, че реката и природата там са стращно красиви и пълнещи очите и душата.


И ако не бяха понавъдилите се пълзящи гадинки, то макър и сравнително трудния и незадоволителен риболов, почивката щеше да е пълноценна.


Чудя се дали си заслужава 80 километровото търкаляне по завойте на дефилето за друг път, но както казват руснаците „паживьом, увидим”.

https://www.youtube.com/watch?v=WK76f6JEBdU