Риболов на мряна по река Конска

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на мряна по река Конска:

  1. Мястото е с координати:

    42.602118, 22.948184

  2. Метод на риболов

    на полутежко с директна петица

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    имаше много закачки от подводни камъни

  6. Резултат

    относително добър – един тиган мряна, няколко кленчета и костури

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    6

Отдавна ме бе напънало желанието да изследвам участъка от река Струма между Студена и Перник, но все отлагах по някаква причина излета.


И ето, че най-накрая се намери добър повод да го сторя, когато моя приятел и съученик от гимназията Асен Масларски с когото ме свърва 45 годишно приятелство ми се обади да се похвали, че си е извадил билет и иска да навлезне в дебрите на риболова.


Като младежи не успях да го запаля по рибърлъка, но сега явно бе лепнал някакъв рибарски вирус, та бе прищракал на риболовна вълна.


А и родната му къща в Студена е само на някакви си 50-тина метра от Струма, факт, който рано или късно те кара да посегнеш към въдиците.


Асен е един от известните бардове у нас, надарен с прекрасен глас с много приятен и характерен тембър.


Така наречените „Поети с китара” са специфично музикално течение, характеризиращо се с неголяма, но изключително вярна и постоянна публика, за която красивият текст и нежната музика са от първостепенна важност за изпитването на естетическа наслада.


Аз съм пълна противоположност на неговия талант и именно затова може би, станахме такива големи приятели.


Мен Бог ме е надарил с бучащ като повреден алпийски рог глас, със силата на излитащ Конкорд и с абсолютно собствена представа за музикалната гама и верни тонове.


В часовете по физическо, в които обикновено ритахме футбол на двора, учителите провеждащи занятие, затваряха прозорците на първите три етажа и в най-голямата жега, само и само до ушите на учениците да не достигат нервните ми крясъци на чист каруцарски език примесен с модерен за времето си жаргон.


В крайна сметка с Асен дръпнахме един тигел по Струма от моста над магистралата до началото на квартал Църква в Перник и разбрахме жестоката истина, че Гугъл мапса е абсолютно неефективен, когато горската растителност е избуяла до степен джунгла.


От всичките предварително набелязани, перспективни вирчета успяхме да се доредим до само едно от тях, което се оказа ялово и нямаше никъкъв смисъл да продължаваме да упорстваме в него.


Асен предложи да се върнем у тях, да заседнем на тиферич на двора на салатка и ракийка и да си припомним младостта.


Това бе доста примамливо за мен, но означаваше „гарнизон с преспиване” за който жената не ми бе разписала книжката и силно главоболие на следващия ден, заради очакваното количество алкохол, който щяхме да поемем със спомените.


А те наистина са много.


Но главната причина да откажа тази иначе толкова примамлива оферта бе, че щях да изпусна отдалата се възможност да го зарибя по речния риболов и в частност по риболова на мряна.


За това накрая се запътихме към река Конска в участъка преди вливането й в Струма до Батановци.


Бях посещавал един два пъти товя място без особен успех и силно се надявах, че в крайна сметка ще ги уцеля един ден и този ден ще е днес.


Към 14 ч. най-накрая бяхме открили три последователни и много перспективни вирчета току под моста на пътя за село Черна гора.


Докато аз още привеждах в удобен вид периметъра около себе си и разполагах рибарските си съоражения, Асен нададен радостен вик и се появи за документиране на първата му хваната на полутежко мрянка.


Това му деяние според мен бе достатчно да го ръкоположа в мренарски сан и да го обявя за член на братството и независимо, че последващите уловени от него мренки бяха на тинейджърска възраст мисля, че успях да го запаля по този начин на риболов.


Сега му предстои тежка битка с избуялата разтителност до най-близкото до къщата му вирче за да може да затвърди придобитете умения, а и най-вече да почива пълноценно от стреса и напрежението.


Не след дълго при мен рибата също започна да пипа и нещата придобиха смисъл и навлезнаха в обичайното си русло.
Все пак независимо, че хванах няколко много прилични мрени, риболова вървеше някак си тегаво и в големи периоди рибата не пипаше.


Имаше и доста кълванета от дребосъци, но това си е в реда на нещата.


Неприятното на моето място бе честото късане от подводните камъни и така няколко мрени отърваха ваденето си.


Имах и две отнасяния на куките директно при засечка, като тежестта която усетих втория път си бе на солиден кленски представител.


Но така било писано и вместо с едър кленчок този ден да приключа с най-добрата за риболова мряна, клъвнала на свечеряване.


За добро или за лошо не бих нарекъл този излет най-запомнящият се и завладяващ такъв, но мисля, че ще е достатъчен Асен да подържа огъня на желанието скоро отново да се разходим с въдици по реката.


До тогава има задачата да направи възможен достъпа до вирчето до тях и ако го осени музата, защо не и някоя песен за красотата на този толкова емоционален спорт.

https://www.youtube.com/watch?v=ix-Xjyg7nLg
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София