Слабите резултати напоследък по нашенските реки, рибарските лакърдии за неземното рибно богатство при комшиите и вечното авантюристично настроение, в което изпадам стане ли въпрос за риболов, най-накрая ме принудиха да направя едно посещение по водоемите на южните ни съседи.
 
Още повече, че и те, и ние сме поданици на Великата Европейска Империя и като такива, където и да идем в пределите й, все сме си у нас.
 
Друга мотивация за такъв излет бе и голямото ми приятелство, датиращо от детските ми години с един гръцки приятел, който съм убеден, че много ще се зарадва, щом разбере, че съм посетил страната му.
 
Но за това повече в края на клипчето.
 
И така в събота по предложение на Цецо от Белопопци, рано сутринта поехме към гръцко с неговата кола и много надежда за успехи по река Крусовитис до село Митроси недалеч от общата ни граница.
 
Мисля, че и друг път съм споменавал, че Цецо е спийдстър по рождение и първообраз на филмовия герой Бари Алън – Светкавицата.
 
Та, ако човек иска да изживее едно спокойно пътуване с него или трябва да е лапнал нитроглицерин под езика, или да е глътнал някакво весело хапче предварително, или предния ден да минал през нотариуса и да е уредил завещанието си документално.
 
Тъй като аз не бях направил нито един от трите варианта, с едно прекръстване и три пъти преплюване през рамо преди да седна в колата му, убедих подсъзнанието си да не натиска непрекъснато въображаема спирачка и че пътуването ще мине светкавично, но спокойно.
 
Това подейства и наистина се получи едно приятно пътуване по шосетата у нас и в Гърция.
 
Нормално, като всеки човек посещаващ за първи път чужда страна, неволно почваш да търсиш приликите и разликата с родината си.
 
Първото нещо, което ме втрещи и ме накара да се замисля, дали нямам дислексия е тоталната ми неспособност да прочета надписите на указателните табелки по пътя, не на гръцки, ами написаното с латински букви наименование на населеното място, дори при скорост от 50 км. в част и разстояние 60 м.
 
Обикновено стигах до средата на думата и вече я подминавахме, а опитите ми за прочит на гръцки стигаха до първите три букви.
 
Няма да е лошо комшиите или да ограничат скоростта за преминаване покрай табелките на 5 км. в час или да измислят някакви кратки и прости имена, като при бразилските футболисти, та да може човек да се ориентира спокойно.
 
Слава Богу, че Цецо вече е изучил местната география от няколкократните си посещения и със затворени очи може да се ориентира къде се намира.
 
Няма да коментирам другите разлики като ширналото се Серско поле, нежеланието на маслиновите дръвчета да прескочат границата и да заживеят и у нас и спретнатите и боядисани къщенца в селца, в които няма да видиш 3-4 етажни прогимназии от соц. времето като у нас или съвременни кичозни първенюшки замъци построени от новобогаташи с тъмно минало.
 
А хората любезни и добронамерени, само да не беше този толкова сложен език.
 
Реката нищо особено като красота и няма как да бъде, защото е коригирана с дига и е лишена от естествените си завойчета и потайни вирчета с надвиснали клони на дърветата около тях, които придават естествената красота на всяка река.
 
Напомняше ми силно на Лесновската река около София с тази разлика, че имаше сравнително достатъчно вода и по бреговете и расте тръстика гигант приличаща по скоро на бамбук.
 
От 4-5 метровите стъбла на тази тръстика местните колеги си правят въдици, които на фона на нашето карбоново оборудване изглеждат малко сюрреалистично.
 
 
Аз се чучнах на толкова перспективно място, че едва ли по реката би могло да се намери друго такова.
 
Дълбок над два метра страничен разлив на бързей, където по всички правила, водата трябваше да наслагва хранителните вещества и рибата да е концентрирана в него.
 
За съжаление бях тотално сбъркал с преценката и докато за разлика от Цецо, настанил се на двадесетина метра над мен в далеч по плитки води и вадещ мряна след мряна при мен преследващия ме из цяла България пръскач ме бе намерил и тука и нищо друго не пипаше.
 
Удържах около час тази позиция и накрая бих отбой в края на вира.
 
Там с първото замятане кажи речи на 1 метър от брега, засякох и извадих първата истинска риба за деня, но не можах да я снимам.
 
Последва омразното местене на багажа, макар и на 10-тина метра и още една мряна с размер доста над средния, с който съм свикнал у нас.
 
После имаше страхотен удар на нещо, което легна на дъното и не мръдна от там, докато не скъсах нарочно куката.
 
След това отново два страхотни удара и при засечката без да усетя каквото и да е съпротивление извадена скъсана линия, доста над повода и оловото.
 
Няма какво друго да бъде освен зъбатата хищница, дето тука си я гоним на тапа с метален повод.
 
С тези няколко емоции, приключи всичко интересно на новото местенце и пълчищата пръскачи се довлякоха и тук да ме тормозят отново.
 
А Цецо вече бе наловил толкова много мряна, че му бе писнало и реши да се забавлява на плувка и да търси други видове риби на нея.
 
За това едва ли не насила ме накара да отида на неговото място и да пробвам там.
 
Е, няма какво повече да кажа.
 
След първото замятане там, последва удар и късане на куката.
 
Следващата докато реагирах с подчертан финес в засечката, успя да се натика под камъните и отново късане.
 
Но след като им хванах цаката започна едно мренско сиртаки, та ум да ти зайде.
 
И то мренчоци все около 25 – 30 см., силни и борбени.
 
Имаше още няколко случая на късане и завиране в камъните, ама всичките куки и олова дето загубих си заслужават усилието, защото аз не си спомням такова мренско чудо скоро да ми се е случвало у нас.
 
Цецо застанал на няколко метра от мен спипа каракудки и перки в една дупка сред водната леща и започна да ги вади регулярно.
 
Размерите им  бяха далеч от представите у нас за тези риби и това ме озадачи много.
 
Как мряните бяха толкова едри и другите два вида не.
 
Странно е, но бе факт и нямаше смисъл да се напрягам да го разгадая, защото мренските бабаджанки не ми оставаха много време за размисъл.
 
По едно време Цецо нададе учуден вик и извади едно малко шаранче, което успя да влезе в кадър преди да го изпусне обратно в реката.
 
Четейки информацията за риболов в Гърция в нашето интернет пространство, бях останал с впечатлението, че гърците нямат афинитет към любителския сладководен риболов и не го практикуват.
 
Само, че към 18,30 ч. при нас дойдоха двама гръцки колеги, а после още двама се установиха малко по-далече.
 
Има нещо наивно и мило, когато видях оборудването им, напомнящо ми първите ми риболовни подвизи в далечното ми детство.
 
Пръчки от местната тръстика с капронов конец за линия и тапа за щука, под която се мандахерца 100 грамово плоско олово.
 
Или приготвена за тежко пръчка от началото на 70 години с макара подобна на някогашните чехословашки макари ТАП и 1 мм. дебело влакно тип едновремешната ЛЕСКА у нас.
 
Честно да си призная за нашенския колега тази гледка е шокираща, защото в съседката ни има положително всички такъми които има и у нас, но явно или хората нямат още нужния опит или риболова не се е превърнал все още в болестно състояние като у нас, та да се стремят да са с последните световни новости, особено ако и тези простички уреди им вършат работа при огромните запаси риба плуваща във водите им.
 
Мисля си, че може би под влияние на големия брой български и други съседни риболовци, посещаващи водоемите им, у тях се е пробудило любопитството към този спорт и лека полека откриват красотата му.
 
А че похапват сладководна риба е факт, защото Цецо им предложи няколко уловени мрени на плувка, докато аз събирах такъмите и те с удоволствие ги приеха.
 
Тъй като без да се усетят започнаха да хвърлят върху мен и да ми пречат, а и бе станало време да си ходим, събрах такъма, подарих им два пакета ручейници и земните ми червей и се ориентирахме за прибиране.
 
Една весела подробност с тях бе, че на въпросът ми, най-вече ръчно зададен с показни движения, дали може да ги снимам, те клатеха одобрително по европейски глава и ми отговаряха с твърдо „Не”.
 
Минаха десетина секунди докато се сетя, че на гръцки „Не”, означава „Да” и падна смях.
 
Разбрах как се чувства един чужденец у нас, когато му заклатим глава в знак на съгласие, а той не разбира защо му отказваме.
 
След няколко часово пътуване в стил „който го може го може”, пристигнахме в София уморени, но доволни от изпълнения с много нови и все положителни емоции ден.
 
И няма как да не съм доволен от този риболов.
 
Посетих страната на един от най-добрите си приятели, срещнах добри и отзивчиви хора там, улових достатъчно количество от любимата си риба и прекарах чудесни слънчеви и топли часове под ласкавото гръцко слънце.
 
Абе с две думи – сам си завиждам за излета!

https://youtu.be/AkHB-joH7kI