Наближаващия край на 2017г., стеснявя възможните за успешен риболов свободни водоеми до няколкото реки мнаващи в разумна близост до дома ми.


Сега са дните в които мренките си оправя леглата за зимния сън и би следвало да си хапват от време на време, като за последно през годината.


По аналогия на последните топли дни през октомври и ноември, наречени „сиромашко лято”, не виждам причина да не нарека последните мренки за годината „сиромашки мренки”.


Още повече, че риболова им става толкова труден, че резултата обикновено си е сиромашка работа.


Та в събота точно след една година реших да проверя какво става под Черния мост на Лесновската река край Челопечане и дали ще имам миналогодишната слука там.


Около 10 ч. сутринта заседнах точно на старото си място и бързо осигурих периметъра, като се обградих с калъфа за пръчките, торбата с такъмите и кутията с всевъзможни риболовни пособия.


За разлика от миналогодишния риболов времето бе значително по-топло и реката бе много по-маловодна.


Нещата започнаха повече от обнадеждаващо, защото още на първото замятане последва почукване и първата сиромашка мрянка влезе в директен контакт с мене.


Както се казва обаче, „много хубаво не е на хубаво”.


Последва една мъка на едва доловими почуквания, напразни засечки, сменяване на оливетки, сменяване на куки от по-голяма към по-малка и обратно, а резултата от тези манипулации си оставаше нулев.


Почукне леко, подръпне малко и това е.


Нищо общо с характерните силни мренски удари, които ме екзалтираха миналата година.


Макар, че хванах две от мренките и някое и друго кленче на жъладов червей, ако не бяха петте лежляка които имах риболова щеше да е отчайващ.


Та именно тези малки твари ми осигуриха още три уловени и две поведени и изпуснати рибки.


Белия червей беше абсолютно неефективен и послужи единствено за захранка.


Вярно е че ден с ден не си приличат, а година с година съвсем.


Но това което ме учуди най-много е начинът на кълване.


Няма нищо логично в това, че миналата година в много по-студено време и високи води рибата взимаше с резки и отривисти удари, а нормално е да е по-ленива и мудна.


Тази година в едни много прилични и едва ли не летни условия, кълванетата бяха толкова слаби, че чак незабележими.


Единственото логично обяснение за мен е че водата носи все още достатъчно храна по течението и рибата се храни с минимални усилия и не се конкурира със посестримите си.


Това което би я поразмърдало малко е някое редко за нея лакомство, като лежляка.


Макар, че хванах горе долу толкова риби като миналата година, някак си не получих онова удоволетворение от риболова, което очаквах.


Чудя се дали да не отскоча отново насам в първите по-студени дни на месеца, когато се надявам да има и по-сериозни валежи, та да се дигне малко и нивото.


Да видим тогава когато по-бързото течение огребе дъното от нападала по него манджа и трябва да се реагира бързо за да не се изтърве минаващата наблизо храна.


И когато усети че студа скоро ще я принуди да си легне и да разчита на натрупаните запаси за да оцелее през зимата, дали няма да промени начина си кълване и да се върне към установените си навици с резки и мощни удари.

https://www.youtube.com/watch?v=1cgIg0g8944