Тази неделя успях яко да закъснея с традиционната си риболовна разходка и едва към обяд се затъркалях към Струма в града на желязо-въглеродната сплав.


Нямаше смисъл да обикалям по-малки рекички, защото маловодието продължава и всички опити да намериш някоя заслужаваща си по размер риба в тях са обречени на провал.


Та някъде около 14 ч. бях вече се натъкъмил на едно място, близо до хлебозавода и метан станцията в града и макар, че откъм природа не бе най-красивото, то като условия за любимата ми риба бе твърде подходящо.


Интуицията ми, която съвсем неработи когато става въпрос за билетчета от лотарията, този път не ме подведе и след няколко обхождащи замятания първата мрянка струмянка цъфна на кукичката.


За съжаление беше от малолетния набор и съответно подсъдна, та немедлено я върнах в естествената и среда.


Явно се бе оплакала на баща си, защото след половин час той за отмъщение се опита да открадне поредната порция от стръвта ми, но не бе толково сръчен колкото му се искаше и в крайна сметка заплува нервно в живарника.


Днес менюто което сервирах беше биг мак от брашнин червей и чиз бургер с бял мешен червей.


Дали заради мътната вода във вира или заради по-особени предпочитания на рибите кълванетата бяха 3 към едно в полза на чийзбургера.


Привечер обаче когато изведнъж по нкаква си тяхна причина рибоците отказаха да похапват белея червей на мода дойде брашнения.


Като най-вървежна бе голама порцията от двойка нанизани през главата до средата ларви.


Интересното бе, че ако през деня рибата пипаше много плахо, то на брашнения вечерта ударите си бяха класически.


За съжаление денят си отиде бързо и слънцето което цял ден ми светеше в очите уморено залезе зад баира.


Скоро започнах да не виждам индикатора и се наложи да събира снаряжението и да поема обратно.


Бих казал, че макар и да бях на ново и сравнително непознато място, не дотам диво и красиво, останах доволен от няколкото часа прекарани там и със сигурност ще отскоча някой път пак.

https://www.youtube.com/watch?v=kqwcTpGRjOA