Риболов на мряна по река Ведена до Кокаляне

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на мряна по река Ведена до Кокаляне:

  1. Мястото е с координати:

    42.560323, 23.421704

  2. Метод на риболов

    на полутежко с оливетка 3 гр. с директна петица

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    времето бе дъждовно и реката бе замътена

  6. Резултат

    добър като за първи път – 6 хубави мрени

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    8


Отдавна се бях меракландисал да топна тоягата в река Ведена, но някак си, не ми се искаше да го правя в достъпния малък участък от нея при Дяволският мост след Кокаляне.
 
Прекалено много кашкавал туристи зяпачи щяха да ми развалят удоволствието от усамотението по нея, а и ми се струваше безнадеждно плитка, за да си заслужава усилието.
 
Та често воайорствах по мапса с надеждата да ми се разголи някое вирче в горното или средното и течение, където ще мога да се слея с природата и да си къцам на воля в самота.
 
Колкото и да превъртах картата, реката си се крие сред гъста гора, където и състезател по туристическо ориентиране би се объркал, а камо ли мързел като мен дето не иска да ходи повече от 20 м. до избраното място.
 
Така, че волю-неволю преди две седмици реших да я сефтосам при моста, пък ако ми е писано да хвана риба там, майната му на усамотяването.
 
Открих две що-годе перспективни вирчета, ставащи за целта.
 
Едното точно под каменния мост на тридесетина метра преди моста на шосето, дето със сигурност, нямаше да се размина, без туристическия Биг брадър отгоре и непрекъснатите въпроси,  дали кълве рибата и тем подобни.
 
Другото бе, в края на пътя, нагоре по течението на около стотина метра, където надали щях да бъда често обезпокояван, защото пътя свършва на една полянка и следват чукари, дето не представляват интерес за човек, тръгнал на разходка.
 
Там обаче заварих двама младежи с леген и лопата, нагазили в реката, потопили се от зор, здраво да копаят в нея и после да пресяват извадения пясък.
 
Оказаха се аджамии златотърсачи, дето правиха сефтето на занаята и си представих, как цяла нощ не са спали от вълнение и надежда, че утре ще задрънкат късове злато в легена.
 
Откривателското чувство не ми е чуждо и на мене, но като видях, че прехвърлиха пясък за една бетонна плоча от сто квадрата, твърдо се убедих, че златотърсач от мен не става и единственият начин да се сдобия с този метал е да търкам билетче от лотарията „Златните пирамиди”.
 
Вирчето, дето се установих, беше леко неудобно, заради надвисналите клони на дърветата и изискваше специално замятане с люлеене на тоягата под тях.
 
След като един час нищо не клъвна и изпокъсах маса куки, се замъкнах на едно вирче на Искъра, там където Ведена се влива в него.
 
Много мренско място, но резултата бе една единствена мрянка и нищо друго.
 
 
Така, че тази Веденска експедиция бе мисията бе невъзможна и тотален провал.
 
На мен толкова ми трябва, за да се вкарам в режим „няма начин, да няма начин” и да се амбицирам максимално.
 
Така, че вчера не издържах на предизвикателството и баш у дъжда се понесох следобед отново на там.
 
Надявах се, лошото време да уплаши желаещите за кратка разходка сред природата и да си останат на сушина вкъщи, а такива ненормалници като мене, които не са много, едва ли ще се насочат точно там за риба.
 
Оказах се прав и вира под моста беше изцяло на мое разположение и със замътена вода, което си бе бонус отвсякъде.
 
Най-накрая заметнах и настъпи часът на истината или аз или Ведена.
 
Мина близо половин час през който съмнението, че съм заметнал във ваната у дома започваше да надделява над здравия разум, докато най-накрая имах нахапан ручейник.
 
След още половин час изневиделица индикаторчето, което се бе одремало, рязко подскочи и затрепера и първото кълване, на заслужаваща си риба, бе факт.
 
Скоро след това и първата мренка – веденка, цъфна на куката и в този момент бях готов на всякакъв героизъм под дъжда, само и само да направя пълен излет до мръкнало.
 
Следващата обаче дойде след час, точно когато първоначалният ми ентусиазъм бе започнал да се изпарява и паниката на провала ме обладаваше постепенно.
 
Отново след горе долу толкова време дойде третата рибка и започна да ми се прояснява, че риболова макар и резултатен ще върви тегаво и трудно.
 
Четвъртата се оказа красавицата на бала и с размер близък до размера „дядото на всички мрени”, та се отреперах при ваденето й.
 
Отново последва затишие пред буря, както в преносен, така и в пряк смисъл, щото от небето се изсипа яко дъжд за двайсетина минути.
 
То така си кара целия следобед – ту мрачни облаци и дъждец, ту бате Райко разбута малко облаците и надникне за кратко, за да се убеди, че съм още там.
 
Към 20 ч. обаче той отиде да си ляга и облаците само това чакаха да се сгъстят и да забуха отново силен дъжд.
 
Извадих петото мренче и вече достатъчно мокър, въпреки наметнатата ми найлонова люспа тип пелерина, дето що-годе ме пазеше от дъжда, се замислих за последна цигара преди тръгване.
 
 
 
Та, тая цигара я пуших поне три пъти още до към 21 ч. когато почти се бе стъмнило, но с последното хвърляне извадих още една мрянка и затапих.
 
После последва събиране на  такъма и изнасяне до колата със скоростта на кашик вдигнат под тревога.
 
Въпреки, че като се прибрах и видях влажния отпечатък на седалищните ми части и гърбът по седалката на колата съм много доволен от този малко екстремно мокър излет.
 
В крайна сметка не съм от захар и не можеше да се разтопя, а сравнително трудния, но за сметка на това резултатен риболов на абсолютно ново място за мен си заслужаваше да изтърпя капризите на времето.
 
Така, че Ведена вече я броя за бита карта и сега се ослушвам за нови и непознати предизвикателства.
 
А, че има такива околовръст – има!
 
 

https://youtu.be/PCAKhMwBnJc
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София