Таман дойде пролетта, рибите се поразшават, човек се настърви за риболов и хоп забраната хлопне мандалото.
 
Все едно си войник в гарнизоненка с преспиване на интимна среща с момиче в цикъл.
 
Демек много ти се иска, ама не бива.
 
Затова тая година с Павката имаме намерението да се отдадем на платената любов, колкото и да не сме й фенове и мерака ни все към дивите водоеми да ни тегли.
 
Така или иначе всичко що е разрешено по време на забраната сме го преслушвали многократно, а виж за тия арендуваните местенца малко знаем.
 
Та Герговдена решихме да отпразнуваме, като се запознаем лично с всички рибоци дето носят това име в езерцето на село Доганово.
 
Идеята да започнем платената си обиколка с това езерце бе, защото миналата година останахме с много добри впечатления, при първата си случайна среща с него.
 
Към нас се присъедини и комшията Митака, дето е другия побъркан на тема херабуна в квартала освен мене.
 
С Павката сборния ни пункт бе на една бензиностанция към 10,30 ч., а Митко, като човек дето е свикнал да става по първи петли, вече бе цъфнал на гьола.
 
Разгеле някъде към 11 и кусур и ние дебаркирахме там, но от срещуположната страна на избрания от Митко бряг.
 
Избрахме го защото Павката си бе написал домашното и бе прочел прогнозата за времето преди да тръгнем.
 
Ако има нещо, което синоптиците успяват почти винаги да познаят, това е посоката на вятъра.
 
За всичко друго в прогнозата, гледат какво правят индианците, като в онзи стар виц или хвърлят боб и карти Таро.
 
Не след дълго и Митко смени джи пи ес координатите с нашия бряг, защото вятъра макар и леко страничен беше в гръб, а отсреща се получаваше силно вълнение.
 
Както винаги докато се натъкъмя отиде маса време, така че някъде към 12,15 ч. най-накрая отворих бюрото за запознанства с местните Гошовци и заседнах блажено на столчето.
 
Не се бяха минали и 10 минути от първото замятане и плувката рязко се издигна цялата, а след засечката разбрах, че първия именяк е дошъл да се запознаем.
 
Не знам какво му стана, разкандърдиса ли се в последния момент да се видим, уплаши ли се че ще го пържа или просто искаше да ми гепи тоягата, ама тая гад полудя.
 
Като започна един марш на скок, а на ляво, а на дясно, а към дъното, с една ръка се не удържа, абе голям зор ми направи.
 
Признавам, че то зор, зор, ама па и голям кеф си е такава риба.
 
Чак като го гребнахме с кепа, разбрах защо беше това неестествено борбено поведение.
 
Щото се оказа рибешки мигрант от далечния изток, дошъл да търси по спокоен живот у нас.
 
И го е намерил, защото статута на това гьолче е хвани-пусни, за разлика от съседното дето е хвани-пръжни, ако искаш.
 
Та първия Гошо се оказа прекрасен амур, което силно ме изненада.
 
Не се бе минало и половин час и след едно много пипкаво кълване, дето ме изнерви, ама го изчаках до края, отново усетих онази приятна тежест на силна и едра риба дето
ще ти изскубне тоягата от ръцете.
 
Пак имаше доста борба, но някак си по-бавна, без такива резки обрати на посоката и азиатски тарикатщини.
 
Просто рибата си знаеше силата и килограмите и честно се надърпваше с мене.
 
Та в крайна сметка втория именяк се оказа наше момче, хубав шарковец и по смисъла на статута след снимка за спомен плесна с опашка във водата и си замина.
 
Усещайки на къде вървят нещата започнах да се колебая дали да не сменя линията вместо с 0,20 с плетено влакно.
 
Като че ли с тая мисъл дръпнах дявола за опашката, защото след нова засечка и кратка борба поредния Жоро си замина с пирсинг на джуката отмъквайки ми долната кука и отиде да се хвали на останалите рибоци.
 
Явно това бе хванало декиш, защото при следващото кълване, просто нямах никакъв шанс, тъй като звяра, който усетих за кратко, скъса влакното досами плувката с такава лекота, все едно скъса хартиена лепенка.
 
Това преля чашата и най-накрая сложих плетеняк, та барем линии да не правя.
 
Павката, който се бе ориентирал към риболов на каракуда и бе с малки куки, също пострада два пъти от такива нагледци, та загуби половин час в правене на линии.
 
А с Митко се случиха и доста весели неща, защото първия шаран му вкара въдицата във водата и все я бе отмъкнал, ако не му бе завързана с въже за стола.
 
Та имаше един 20 м. спринт, защото комшията бе дошъл до мене да си поприказваме.
 
После пък му се случиха и няколко късания на 0,24 влакно, но и извади няколко хубави шарана.
 
Всичко щеше да е перфектно, ако от близката ромска махала не гърмеше през цялото време чалга на макс, барабар с дисководещ.
 
Аз лоша дума за този вид музика не казвам, защото като българин, не съм израснал в народната опера, а на улицата и в младежките си години по купоните не съм пял Риголето или Борис Годунов, ами се веселяхме на подобни ритми, а за баланс и с великите рок песни по онова време.
 
Само че каквато и да е музика, която превишава децибелите на излитаща Старшип ракета, в един момент ти писва и ти се иска да нанесеш средна, па дори тежка телесна повреда на свирещите я, само и само за малко тишина.
 
От момента на смяна на линията, като чели едрите рибоци осъзнаха, че не бива да се заяждат с мен и напуснаха местосражението.
 
На тяхно място се настаниха каракудите и за дълго кълванетата бяха тяхно дело.
 
Към 20 ч. Павката и Митака си тръгнаха, защото единия имал работа, другия не обичал да се прибира на фарове, така, че ме оставиха сам да заключа гьола.
 
Бях решил, че ще изчакам две последни цигари време, за да дам шанс евентуално на някой срамежлив Гошо, ако се реши да се запознаем по вечерно му.
 
Номера с последна цигара време при мен много работи.
 
В тридесет процента от случаите винаги имам добър екшън накрая.
 
Така стана и този път, но тъй като батерията на камерата беше останала на 9% взех че я изключих, защото ме домързя да я сменя.
 
После се опитах да я включа по време на борбата с поредния шарковец, но съм натиснал без да искам Таймлапса, та е станала една нескончаема поредица от снимки вместо клипче.
 
Все пак за поколенията макар и на снимка съм зафиксирал и последния именяк за деня.
 
На Доганово вече ще викам Шараново и в интерес на истината съм много доволен.
 
Определено някой път пак ще го посетим само да не е на популярен имен ден, че ще трябва да стоим с плафони на ушите и да комуникираме с жестове.

https://youtu.be/h_FI5DtSaKE