Риболов на река Блато край град Костинброд

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на река Блато край град Костинброд:

  1. Мястото е с координати:

    на около 200 м. след моста на Ломското шосе по десния бряг на реката, след помпената станция

  2. Метод на риболов

    на „полутежко“ с директена 5-ца и 1,5 гр. оливетка

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    жълъдов червей

  5. Особености

    два пъти пропадах във водата до колене

  6. Резултат

    апомнящ се – един клен 900 гр., един 500 гр. и някаква огромна риба ми отмъкна въдицата

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

Нова година – нов късмет!


Десетдневния арктически студ, който зацикли в държавата ни и превърна всяко придвижване в нея в полярна експедиция, а новините в медиите в сводка от военни действия с откриващи се нови студени фронтове, пробиви на блокирани пътища и масов героизъм при спасяване на затрупани пътници, най-накрая в събота отпусна към нула градуса и това бе достатъчно за да стегна такъмите и да поема към зимните си риболовни полета по река Блато край Костинброд.


Още в петъка доверявайки се на Емо Чолаков и компания за предстоящото затопляне, почерпих баба Наста с един литър 95 градусов спирт в резервоара, защото беше изпаднала в хипотермия и запалването беше невъзможно.


Както и предполагах качествения алкохол направи чудо и стопли отношенията ни, та още с първото завъртане на ключа бабичката прикашля и запали.




Някъде към 12 часа бях вече на мястото и се натакъмвах, когато решавайки да бодна живарника, направих фатална стъпка напред мислейки, че ще стъпя на твърдо и потънах с десния крак до коляно във водата.


Тава изненадващо къпане остави ледено усещане през целия риболов, но за съжаление не бе единсвеното мокро приключение за деня.


В крайна сметка заметнах и след половин час напразни надежди последва леко подскачане на индикаторчето и засякох.


Очаквах според кълването нещо с размерите на максимум шамарче, но когато пръта се сви на две, разбрах, че ще има незабравим екшън.


Докато включа камерата, нещото от други край на линията беше преплувало реката надлъж и се бе запътило към шавара зад мен.


Най-накрая с воля и майсторлък успях да вкарам торпедото в кепчето и един деветстотин грамов клен се изтипоса на камерата.


Разбира се, че обзелото ме вълнение стопли измръзналия ми крак и вече бях готов да отчета излета за успешен, когато след половин час последва този път качествен удар.


Отново няколко минутна борба и огъната тояга и втори хубавец дойде на свиждане.


Действително беше по-малък от първия, но 500 гр. са доволно едър размер и повод за гордост.


Към 15,30 времето се влоши и започна да прехвърча сняг, а с това и кълванетата замряха.


Мислейки си, че всичко интересно за този ден бе свършило, реших да удовлетворя естествените си физиологични нужди и да източа антифриза на няколко крачки зад мен в естественото прикритие на шаварите.


Тамън бях свършил с претакането на зелето и ми оставаше една крачка до столчето, когато пръчката се огъна и после подскочи нагоре.


Това я освободи от стойката и докато аз стоях парализиран и невярващ на случващото се пръчката потегли по реката със 10-на морски възела в час.


Гледката на изсулващата се като черна мамба тояга ме извади от стреса и с невероятен скок се опитах да я догоня.


Резултата обаче се оказа отново натопен до коляно, този път ляв крак и изчезваща от погледа ми въдица.


Обезумял от наглата кражба, грабнах кепа и побягнах нагоре по дигата.


Тамън да стигна върха й и омекналия сняг ме свлече по очи до първоначална позиция.


Това упражнение го повторих още два пъти, докато успея да се изкача горе.


След 20 м. зърнах тоягата застанала успоредно на брега на около 2 м. от него, закачила се в накакви треви.


Направих екстремно спускане по седалищни части по дигата и не мислейки дали няма да се озова отново в реката се приземих слава Богу на твърдо.


С кепа успях да стигна върха на Храни къща и да го здърпам към мен.


Нещо много тежко и живо се дърпаше на куката и тъй като нямаше начин да придърпам пръчката към мен се наложи с ръка да скъсам влакното.


Случвало ми се е едър див шаран да ми измъква въдицата, но клен за първи път.


За това от сега на татък 14 януари ще го празнувам като Кленовден!


Ден в който се борих с хубави клендаци, играх на два пъти мъжко хоро в ледени води въргалях се три пъти в мокър сняг и вадих въдица от водата.

https://www.youtube.com/watch?v=cbyVs9St4OU
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София