Риболов на река Дяволска в град Приморско

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на Река Дяволска в град Приморско:

  1. Мястото е с координати:

    42.257933, 27.721204

  2. Метод на риболов

    на плувка 2 гр. с директна петица

  3. Захранка

    царевица

  4. Стръв

    царевица

  5. Особености

    всички риби са пуснати обратно

  6. Резултат

    отличен – около пет килограма шаран

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

От цяла вечност вече, за мен няма начин в края на авгус или началото на септември да не посетя Приморско за едноседмична почивка по плажа и обхождане на вечните ми риболовните ми полета по този край.


Забелязвам обаче, че с напредването на лазарниците все по-късно се транспортираме натам и за това гледката по плажа е силно обекуражаваща.


Предимно набори с телосложение на морски слонове и застаряващи накогашни хубавици, които с охкане и пъшкане се надигат от пясъка, за да се завъртят на другата страна или да изпият поредното лекарство за кръвно или друга болест.


На мен това въобще не ми пречи, тъй като и аз се включвам в тази реалност, пък и си имам твърда програма за плажуване.


Пристигане на плажа, веднага петнайсет минутно топване във водата.


След това печене по 5 – 10 минути на лява и дясна кълка, гръб и корем.


Веднага след това, чао на плажуването и здавей риболов.


Още с пристигането ни в Приморско в късния следобед, реших да отскоча до вилаета си – Дяволската река и да проверя, достъпен ли е пътя до там.


Както винаги се бях обурудвал с лозарска ножица за да изрежа, ако се наложи храсталаци и клоняци, които биха надраскали невъзвратимо колата.


Още обаче преди да достигна участъка в който се съмнявах, че това ще е наложително, успях да закача предната декоративна броня на колата и след кратко стържене я видях в огледалото зад мен.


Тъй като миналата година ми беше сефтето на този вандалски акт спрямо автомобила, не се разтройх много, а само се учудих на себе си, как е възможно два пъти поред да настъпя мотиката.


Абе то мерак, мерак ама си трябва и акъл.


На другия ден, след трудно ранно ставане сутринта, към 6 и 45 вече бях фидеросал две пръчки и зачаках едрите шарковци.


От тях обаче до 10 ч. – „ ни дума, ни вопъл, ни стон” .


Даже нямаше и попипване от дребосък или костенурки, които тука са си напас неизтребима.


За това следобед се ориентирах към плувката с надеждата за хубави белички или някоя и друга каракуда.


Още с първото хвърляне закачих нещо, което оказа яросна съпротива и ми вдигна адреналина.


Вместо хубава каракуда се оказа шаранче около 300 гр. явно на стероиди, защото ми разхожда плувката около 30 секунди преди да успея да го извадя.


Разбира се, че нахалника го пуснах обратно в жизнената му среда, но май направих грешка, защото явно е казало на останалите си събратя, че има един където храни с царевица и после връща обратно във водата.


Та имам чувството, че от цялата река се събра шарановата младеж при мен и се започна едно клюцане и дърпане, та ум да ти зайде.


Имаше и някой по-едри и да речем в границите на мерните представители около 800 гр., но за мен си е престъпление шаран под кило да посети тигана.


Като си представя, че догодина ще са поне кило и половина или два килограма, как да не ги пусна обратно.


А те нямаха насищане, даже по едно време ме заболя ръката от борбата с тях.


На туй отгоре бях и под един клон на дървото до мен, който често ми пречеше и се налагаше почти всяко от тях да вадя с кепа, щото иначе закачах в клона и те висяха като обесени докато чрез специално звукоизвличане, зовящо майката на клона, успявах по някакав начин да се откача от него.


Към 15 часа времето съвсем се развали и се опита със силен дъжд и далечни гърмотевици да ме сплаши и да ме изгони, но героично устоях на заплахата и не се подадох.


По между шаранчетата успях да хвана и някоя и друга каракуда и белица, но това си бе нищожен процент от улова.


Не съм вярвал, че някога ще го кажа, но по едно време ми се отшарани тотално.


Ръката ме болеше, бях мокър до кости, а клонът над мен се стремеше да счупи върха на пръчката и едното ми око непрекъснато го следеше при вадене.
Привечер освободих от живарника няколкото каракуди и белички и по живо по здраво си тръгнах, докато не са ме изненадали глиганите от миналата година, че да не се разправям и с тях.


А и дъжда бе образувал хлъзгави дупки и ми трябваше цялото майстторство и натрупан опит да не издраскам колата или да отпоря и задната броня.


Затова леко, леко – со кротце, со благо и малко газ издрасках до асфалта и си отдъхнах.


Тая година реката е пълна с шаранчета, и ако местните ги оставят на мира и не ги изтрепят с ток и мрежи, догодина ще истинско приключение по нея.


Като знам обаче какво става вече много години, силно се съмнявам, че догодина ще заваря реката пълна с живот.


Все пак пожелавам на тия малки красавци дано да имат късмет и догодина да си премерим силите отново.

https://www.youtube.com/watch?v=D_XXnW6D8yo
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София