Клипчето от миналата седмица във Фейсбук страницата ни „Риболовни маршрути”, се оказа нещо като трейлър на настоящото, защото макар голямото ми желание да посетя Лесновската река под магистралата при Богров, мисията беше невъзможна.


Полето там бе побеляло от сняг и пътя през него не се виждаше, затова врътнах и отидох отново на Черният мост при Челопечане.


Реката която заварих там беше напълно непозната за мен, защото никога преди не съм я виждал замръзнала.


Все пак се установих на предишното си място на около тридесет метра от ледената покривка в началото на вира, която беше сковала реката от бряг до бряг.


От нея непрекъснато се отделяха миниазберкчета и се спускаха по течението.


Този ледоход не ми позволяваше да потърся рибата в средата на реката, а единствения шанс бе да хвърлям съвсем близо до леда край брега.


След около един час слънцето понапече, леденте блокчета се разредиха и докато стигнат до мен се трансформираха в кашообразна рядка маса, която позволяваше влакното да мине през нея.


Чуденето ми дали нещо ще клъвне в тази ситуация се изпари когато рязак удар, ме извади от обзелото ме ледено отчаяние и само добрата ми реакция позволи да се запознаем с един добър представител на клендаците.


Някъде към 14 ч. парниковия ефект, глобалното затопляне и най-вече блесналото слънце, си казаха думата и откъсващите се ледени парчета се топяха много преди да стигнат до мен.


Аз от своя страна поразчупих леда около брега и обстановката се нормализира.


Не след дълго още един гладен рибок се убоде и се започнахме да се наддърпваме, като грубата физическа сила победи.


Не така обаче се получи след известно време, когато много мощен удар и мигновенна засечка закачиха нещо ама наистина голямо.


Нещото приложи неочаквана за мен тактика и ме хвана неподготвен.
Просто легна на дъното без да бяга наникъде и само усещах леко примърдване.


Опитите ми да го накарам да потегли се оказаха напразни и в един момент куката се откачи.


Такава тактика ми е прилагал голям шарковец, ама по-това време на годината е абсурд да е той.


В следващите часове имах достатъчен брой кълванета и две отмъкнати куки при засичане.


Започвам да си мисля, че не съм се научил за толкова години да си връзвам куките, или жената тайно ги разхлабва преди риболов, но май по-вероятно е кучия студ да свива метала и да охлабва възела.




Привечер най-накрая след поредната засечка, усетих съпротивата на противника и след кратка борба го арестувах в живарника.


Почти на стъмване, когато студа започна да стяга яко и ефекта от разчупването на леда покрай брега изчезна и водната повърхност отново хвана тънка кора лед, последва още един хубав удар и последния за деня клендак дойде на частно посещение в живарника.




Към 17,45 студа стана нетърпим и макар, че съм изпълнен с храброст и героизъм за рибарски подвизи си подвих опашката и приключих риболова.


Доволен съм от излета.
Въпреки неблагоприятните природни условия и ледохода по реката имах доволно удари и емоций, а рибиоците пуснах обратно, защото ми доставиха истинско удоволствие и топлиха измръзналата ми душичка през цялото време.


С тях ще се видим напролет, когато условията се нормализират, храната изобилна и силите ни изравнени.


Тогава само лакомниците могат да пострадат, а както знаем лакомията е грях!

https://www.youtube.com/watch?v=kec7yE0RQlc