Палакария бе последната река в тазгодишният ми списък от реки близо до София в които може да се търси черна мряна.


За това в събота със Сашо ( заклет мренаджия), се трапосахме рано, рано на реката в близост до село Широки дол.


В интерес на истината в мен се бе загнездило семето на съмнението, че сме позакъснели и мренчока вече се е зазимил, но Сашо вдъхна малко оптимизъм с факта, че през седмицата бе успял да хване три мренки на любимото си място край Горубляне.


И така натъкъмил се на удобно и широко място като паркинг за тирове и с тайната надежда, че като не ми върви на бинго, ще ми тръгне тука заметнах тоягата и само след 10 минути едно кленче ме удостои с присъствието си.


Тази бърза размяна на любезности с кленчока, ме обнадежди силно и ме накара мислено да напълня живарника с мрени и кленове, че чак се уплаших да не го скъсам от тежестта им.


Сашо през това време се беше запилял в изследване и картографиране на останалите вирчета в околността.


За съжаление при мен нещата взеха обрат и час след първия успех, единственото което ми кълвеше от време на време бе някое листо по дъното.


С много труд и мъка все пак хванах още няколко кленчета, които ме информираха, че имам много здраве от мряната и с нея ще се видим догодина.


Някъде към 14ч. ми скимна да хвърля успоредно на брега и съвсем близко до него.


Оставих пръта на земята и тъкмо бях извадил цигара и се готвех да я лапна, когато зверски удар понечи да вкара пръчката във водата.


Изненадата бе тотална и в посредствие се оказа, че съм лапнал цигарата наобратно.


След засечката от мен, останах с една кука по-малко, а някаква риба с пирсинг на устата.


И се започна удар след удар и то все мощни и отчетливи.


След няколко такива засякох нещо голямо, тежащо и приличащо на килограмова риба, което след кратка борба се откачи и избяга.


През цялото време си мислех, че едри кленове се бъзикат с мен докато не извадих накрая една красива балканка, която в този момент се ползва със законов имунитет и я освободих незабавно.


След около час интензивно кълване рибата се изпари на някъде и само от време на време имаше епизодични удари.


Нарочно не си сменихме куките с по-големи, защото от една страна всякя уловена пъстърва си е изкушение къде да попадне, дали в живарника или във водата.
И тъй като сме принципни риболовци, решихме да не дърпаме дявола за опашката, а от друга страна до последно се надахме, че и мряната ще пипне.






На стъмване Сашо затапи риболова за деня с едно кленче и поехме наобратно към градската лудница.


В крайна сметка Палакарията се оказа интересна и своенравна река през този сезон
изненадвайки ни неочаквано със забранени по това време пъстървови емоции.

https://www.youtube.com/watch?v=nQVYDIfhxhk