Риболов на река Тополница край град Дупница

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на река Тополница край град Дупница:

  1. Мястото е с координати:

    42.288443, 23.126463

  2. Метод на риболов

    на полутежко с директна петица

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    между 14 и 16, 30 ч. рибата не се хранеше

  6. Резултат

    добър – мрени и кленчета

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    7

Авантюристичната ми природа и неугасващата страст за нови риболовни подвизи по непознати за мен водоеми, в неделя ме изстреляха по бреговете на неизвесната за масовия софийски риболовец река Тополница в гр. Дупница.


Освен съвпадение на името си, тя нама нищо общо с голямата си посестрима вливаща се в Марица.


Малка, плитка и бавно течаща тя е единият от двата основни притока формиращи река Джерман.


Преди затварянето на сезона с моя кумец Емо я посетихме за сефте и единственият положителен резултат бе, че доказахме наличиено на биологичен живот в нея.


По две, три мренки и няколко кленчета за цял ден и категоричната закана, рибарски ботуш повече да не стъпи тук.


Е да, ама като ми влезне въгарец в задните седалищни части, утърване няма.


За това в неделя реших да и дам втори шанс и някъде към 11ч. пристигнах на познатото ми място.


За месец и кусор, природата бе сътворила истинска непроходима джунгла, така, че едвам намерих пътеката и стигнах до мястото изподран от къпинаци и тръняци, нагазил до кръста в храсталаци змиярници.


Какво да се прави „луд умора и рибар акъл” нямат.


В крайна сметка паркирах рапърското си туловище, в смисъл „сто кила” живо тегло, на познатото вирче, окосих пет бали слама, и бодливи храсталаци и най-накрая към 12 и 15 ч. забодах взор в индикаторчето на влакното.


След двадесетина минути през които започнаха да се изпаряват надеждите за успешен излет и мен взе да ме напъва желанието да си изям обяда, преди мравките да са го отнесли изневиделица последва силен удар и първата мрянка беше в наличност.


Веднага последва, втори много по-мощен удър и прибелкване на едра риба във водата след засечката, която за съжаление само усетих, но се откачи и изчезна.


Трети път майка и баща и хубава едра мряна оказа яросна съпротива при ваденето.


От страх да не си замине като предишната се презастраховах и включих в действие кепчето.


Както потръгнаха нещата, мравките щяха да пируват, а аз да си остана гладен.


Е нямаха този късмет, защото след тези три бързи удара и още няколко ялови мряната си плю на опашката и забегна някъде на далече сигурно в другия край вира.


Между 14 и 16, 30 ч. настана пълно мартвило.


Имше на час по лъжичка някакви мижави пипания, но те единствено служеха, да ме държат буден в напрежение, защото иначе си бях заспал на столчето одма.


Първите индикации, че рибата е отново при мен и е изгладняла след следобедната й сиеста бяха многократни почуквания и нахапани ручейници, но истинският удър дойде след половин час.


Рибата изведнъж се активизира и последваха доста здрави и мощни кълванета.


Едни, хванах, други бяха ялови, трети се откачиха, но в крайна сметка всичко за което бях дошъл се случи в рамките на два чеса и отново последва сигнал „край на вечерята”


До 20,30 ч. на ход дойдоха кленчетата и две закъснели мренки.


С втората от тях затапих и затворих сергията.


Който ял, ял, който не да е.


Мене ме чакаше сто метра път през тръняците и 40 минути шофиране до София, така че „адио Дупнишка Тополница” и благодарско за емоциите.

https://www.youtube.com/watch?v=JrNiYLM4koQ
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София