Риболов на река Въртешница край село Власатица

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по река Въртешница край село Власатица:

  1. Мястото е с координати:

    43.309296, 23.468180

  2. Метод на риболов

    на плувка 1 гр. с директна петица и полутежко 3 гр. оливетка

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей, земен червей

  5. Особености

    много пръскач, плитки вирове

  6. Резултат

    много добър – скобар около килограм и няколко мренки

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    8


Един ден миналата година се бях заайлячил тотално и от немай-къде реших да обиколя северозапада чрез мапса и Стрит вюто на Гуглето (да се свети името му и да са вечно безотказни сървърите му).
 
Телепортирайки се по бреговете на разни, според интуицията ми перспективни и напълно неизвестни за мен места, в един миг долната ми челюст се откачи от ставата и увисна надолу.
 
Бях попаднал точно на моста на река Въртешница в село Власатица Врачанско.
 
Това, което Стрит вюто ми показваше беше една доволно широка и пълноводна река, която за мен, а съм убеден и за много колеги е толкова неизвестна, колкото и кратера Гал на Марс.
Естествено веднага в последващата събота около икиндия се паркирах на брега на реката, която за мое съжаление независимо от добрата си ширина се оказа много плитка и бистра, поради настъпилия сух сезон по това време у нас.
 
Именно поради тези две обстоятелства обаче успях да вида в нея толкова много проблясващи в плитките бързей мренчета и кленчета, че бях убеден в скорошното ми завръщане в подходящо пълноводно време.
 
Мина зимата и таман наближаваше сезона на пролетното пълноводие, когато китайците ни спретнаха номера с ковида и карантината и повторното посещение остана за по-натам.
 
После пък синоптиците започнаха да ме плашат с всевъзможни бури и порой всяка Божа събота и неделя, та чак в края на юли успях да сколасам и заедно с колегата Митко Петров да се насочим към Власатица.
 
Митко ляга и става с думата скобар на устата, така че не ми трябваха много приказки да го убедя да се реши на такова приключение в напълно непознати за него води.
 
А аз имах такава информация от един местен колега, който заварих при първото си посещение на реката.
 
В интерес на истината това инфо ми изглеждаше, като абсолютна партенка и плод на болна рибарска фантазия, ама пусти мерак, който те кара да вярваш и на 1% вероятност нещо толкова безумно да се окаже истина.
 
Та пристигайки с Митака към 14 ч. на реката и обикаляйки час по нея докато се спрем на нещо, като перспективен бумбак, най-накрая към 15 ч. Митко заметна на изтичане и бял, а аз срещу него на полутежко и любимия ручейник.
 
Бях доста притеснен четейки в погледа на Митко осъдителната присъда дето ми бе издал заради абсолютно безперспективната според него вада, на която ще си загубим и двамата времето в непрекъснатото вадене на пръскачи кълвящи на всичко, което можеше да става за стръв.
 
Не се бе минал и половин час обаче, когато се случи онзи момент на тотална изненада, който в клипчето съм оставил в оригинален вид и звук.
 
Отдавна не бях виждал толкова спонтанно изненадан човек, че и до сега, като го гледам си се смея.
 
А като се има предвид, че точно преди това коментирахме как винаги трябва човек да е разпънал кепчето предварително независимо от вероятността изобщо да не му послужи, няма как да не се смея всеки път.
 
Таман обнадеждени от случката се готвехме да скъсаме трътките на скобари и мренчоци и облаците събрали се над планината тръгнаха към нас.
 
Слънчевото до този момент време накарало Мтака да разпъне чадър за сянка изведнъж изчезна и за секунди се смрачи и заваля адски дъжд.
 
Не стига това, ами ни подбраха едни гръмотевици и буреносен вятър, та ум да ти зайде.
 
Аз се скрих в колата на Митко, който бе полуотворил предния страничен прозорец, а той се бе хванал за горния край на чадъра с двете си ръце, като корабокрушенец на сал и го държеше да не излети на някъде.
 
На туй отгоре ключовете бяха у него и нямаше как да ми ги хвърли през реката и да затворя прозореца, така че затисках с якето до колкото е възможно отвора за да не се удавя вътре в колата.
 
Това продължи час и половина и аз не помня такава буря през живота си до сега.
 
Когато понамаля силата на вятъра и дъжда за да премине обратно през реката Митко се намокри над колената, защото водата се бе дигнала с двайсетина см.
 
Тая събота след като метеоролозите се кълняха в хубаво време и утайката в чашата от сутрешното кафе, както и гадаенето по картите Таро само потвърдиха мнението им, се престраших и отново се понесох натам.
 
Този път бях сам защото Митко се бе запилял за чакали, тъй като освен рибар е и страстен ловец.
 
При разговора ни вечерта по телефона ме помоли да пробвам и на изтичане за скобар щото още сънувал изпуснатия, та да видим дали това не е плод на някаква дива случайност.
 
Успях към 13 ч. най-накрая да сколасам и да се чучна на същото място от предния път под гъстата сянка на едно дърво, което обаче имаше нахалството да ми закача петицата с клоните си, та при вадене на въдицата дали с риба или не се налагаше да я люлея за да хвана линията без да я оплета в клонаците.
 
Нещата започнаха, а в последствие и придобиха трагичен вид с непрекъснатото кълване на вездесъщия пръскач, който не позволяваше на друга риба да се доближи до стръвта ми.
 
След един час на напразни надежди и загуба на един пакет ручейници минах на плувка и изтичане, от една страна за да угодя на Митко и от друга да сменя нищо, ега тръгне.
 
Нищо такова не стана, а само пръскача хептен побесня, та нямаше празно.
 
На туй отгоре делях вира и с две ята гъски явно от съседни дворове, който поради превземането на териториалните води на едното ято от моя милост, се наложи да ползват другата половина на вира съвместно.
 
Това често водеше до конфликти между алфагъсоците и във водата настъпваше страхотна суматоха придружена с плясъци, хапане, скубане на перушина и крясъци до Бога.
 
Така мина още час и отново върнах на мода  полутежкото, като този път пуснах в действие по-късата четворка та да си спестя клонаците над главата.
 
И чудо на чудесата, след едно абсолютно пръскаческо кълване извадих една хубава 25 – ца, току под краката си.
 
За съжаление бях забравил да пусна камерата и този акт на насилие към рибата остана незаснет.
 
Скоро след това измъкнах и една по-малка, но доволно мерна мрянка, само че на петицата, която отново бях разпънал за по-далечен обхват.
 
Викам си айде почвам ги гадовете, макар че кълванетата нямаха нищо общо с резкия характерен мренски удар.
 
Последва едно половинчасово затишие, в което негово величество царят на реката – пръскача, отново се активизира и ме докара до полуда.
 
После удар, малко по-силен но нищо особено и изпъване на линията, като на закачено в нея водорасло, донесено от течението.
 
Засечка и стана тя каквато стана.
 
Явно най-накрая бях излъгал и закачил нещо твърде сериозно, което логически не би трябвало да плува в такъв плитък вир и при толкова нахъсани за бой и шум надводни обитатели.
 
Нещото плуваше напред назад, като лудо и вероятността да е голям клендак изглеждаше много по-близо до истината защото бях на полутежко и на ручейник.
 
Само че в крайна сметка се оказа прекрасен около килото скобар, който когато хванеш на директен разбираш наистина, колко губиш от удоволствието на борбата при ваденето на такава риба с пръчка с макара.
 
Малко преди да ми клъвне бях забелязал на отсрещния бряг, където предния път седеше Митко във водораслите проблясването на два три пъти на едри риби, но ги помислих за кленове.
 
Под дървото малко след мен, където вирът съвсем изплитняваше на няколко пъти бяха цамбурнали едри риби но само отразих плясъка без да мога да ги видя.
 
Независимо, че този път бях значително по-подготвен психически от Митко миналия път аз също бях готов да захълцам, като него „я скобар, скобар”, защото не очаквах чак толкова големи парчета да плуват в тия плитки води.
 
До края на риболова успях сред пръскачите да извадя една кротушка, още една много добра мряна и затапих с един клен мъник.
 
Стана 20 ч. и събрах багажа, че ме чакаше път през Враца и обиколния на основния път за София, който се наложи да мина за първи път и то на тъмно.
Там се разсеях на един завой та скачах върху спирачките и със свирене на гумите и риск от сериозна среща с дърветата в пропастта едвам успях да влезна в правилната посока, но в крайна сметка се прибрах безаварийно вкъщи.
 
В заключение ще кажа, че тази река е много особена.
 
От една страна е достатъчно широка, но от друга доста плитка или поне аз не попаднах на истинско мренско вирче с достатъчно дълбочина и бърза вода.
 
Пълна е с мряна, но кълве рядко и слабо, а пръскача е в невероятни количества.
 
И на всичко отгоре в тия плитки води плуват едри кленове и най-вече скобари, които могат да те изненадат приятно по всяко време.
 
С две думи дето се вика по онзи край, – „Пустиняшка работа”.

https://youtu.be/JB4MA7Zc5sQ
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София