Риболов на река Велека край град Приморско

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на Река Велека край град Приморско:

  1. Мястото е с координати:

    42.028383, 27.621851

  2. Метод на риболов

    на полутежко с директна петица

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    ручейнек, земен червей

  5. Особености

    има много пръскач

  6. Резултат

    отличен – около 1, 5 килограма

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    10

От няколко години щом отида на морето, ме хваща морска болест за риболов на черноморска мряна.


Не, че нещо, ама сърце мренаджийско не трае.


Може би защото се въди по реките само в този район, който посещавам веднъж годишно, а и любопитството ме гложди – аджеба има ли някаква разлика в начина и на хранене и поведение от братовчедките си във вътрешността.


Преди когато ходех с баба Наста, бях силно ограничен от метановия апетит на бабичката и се налагаше понякога да се връщам по два пъти до Бургас за зареждане. А тя завалийката е с анорексия към бензина, заради позапушени дюзи и колкото пъти се е налагало да го ползва е било да стигне с кихане, кашляне и подскоци до най-близката метан станция.




За това нямаше как да се пробвам на разстояния по-големи от 10 км. околовръст от Приморско.


От миналана година смених тактиката на придвижване с бензиновозката и периметъра ми риболов стана неограничен за сметка на ограничен достъп да трудно достъпните места.


Та още през 2017 г. убодах две мренчета на Оряшката река, но това си бе само за доразпалване на мерака.


Тая година молбите ми пред хазайна при който отсядаме поне от 15 години Димо, по някаква случайност и пенсионирал се вече горски, хванаха декиш и към 14 ч. се понесахме към моста на Велека при месноста Качул.


Там щеше да ни посрещне и покаже близките вирчета, неговия бивш колега Георги, който има вила наблизо и си живее целолетно в нея.


Сега, пътя между селата Българи и Граматиково си е направо „мечтата на зъболекаря”.


Това са 16 км. дупка до дупка, и дори при скорост от трийсет километра в част, нищо не ти грантира, че ще пристигнеш с всички пломби в устата или здрава протеза.


Още по средата на този път видяхме първите две мренки, изглеждащи някак западноевропейски с големи раници на гърба, тръгнали на стоп към най-вероятно Турция и стоящи някак сюрреалисто на фона на пълната дивотия наоколо.


Гората е пълна с всякакви животни включително вълци и чакали, а освен това може да се натъкнеш или на група изгладняли мигранти или дебнещи ги гранични полицай.


И тъй като автостопаджийския риболов ми е забранен доживотно от жената, а и още 80 килограма товар означаваха чакане на пътна помощ по този път, ги подминахме да стигнат до Граматиково пеша и продължихме с мръсна газ от 10 км в час по дупките.


Най-накрая стигнахме при Георги и той ни отведе до вирче което според него е мренско.


Аз обаче се запънах на един бързей с последващо вирче и се настаних на него.


Веднага започнаха и кълванетата, но не на мренчока, а на пълчища пръскачи.


Ручейниците ми се топяха един след друг, докато на десетия най-накрая последва характерния удар и първата черноморска красавица не посети живарника.


Тук искам да отбележа, че ручейника като стръв е непознат в този край и ми се налагаше да обяснявам на почти всеки местен колега що за животно е това.


След поредното оклюцване на ларвата от пръскачите смених тактиката и закачих земен червей с който се бях запасил от София заради очаквани подвизи с морски кефали по Дяволската река.


Резултата бе смайващ – пръскачите трудно отваряха чак толкова уста и неможеха лесно да го огризкат, така, че стръвта започна да стига до предназначението си.


Мренчока от своя страна, прояви разбиране и започна охотно да си похапва от нея.


Така във взаимно разбирателство прекарахме два часа в които успях да реализирам мечтата си.


Последния екшън от този филм се състоя малко преди да си тръгнем, когато мренския еквивалент на Арнолд Щварценегер, захапа стръвта и поиска да му дам и пръчката.
Заформи се драматична битка в която имаше всичко от онова което ни кара да замятаме като луди до последно.


В крайна сметка, огромен половин килограмов мренчок капитолира в кепчето пред човешката воля и издражливост, а аз адриналясал да максимум и с пулсираща глава, се отпуснах отреперан на столчето.


Това бе чудесен финал на риболова и прекрасен миг, който ме кара с нетърпение да чакам следващия риболов по тази великолепна река.


Заради такива моменти, заради такива реки и местности у нас, нищо не е в състояние да ме накара да отида на почивка в чужбина.


Да и там е хубаво и там има природа и риба, но ми е чуждо и некомфортно.


А тук си имам всичко от което се нуждая за да се нарека щастливец.

https://www.youtube.com/watch?v=oZWHnLfPLgI
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София