Как се приготвихме за риболов на рудничното езеро в село Рударци:
- Мястото е с координати:
на островчето в средата на езерото
- Метод на риболов
на плувка 0,5 гр. с директна 5-ца
- Захранка
жито
- Стръв
бял червей, жито, хлебна троха
- Особености
много слънчевка. Основната стръв за там е хлебната троха
- Резултат
около два тигана червеноперка
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
5
Последвайте ни още вОграничените възможности за риболов през време на забраната ме отведоха на Гергьовден на езерото в село Рударци.
https://www.youtube.com/watch?v=LsbmPTpf0pE
За него чух за първи път миналата година когато посетих съседният му Мърчаевски язовир.
От получената тогава информация излизаше, че днес най-вероятно ще си загубя времето и по-добре би било да гледам военния парад по телевизията вместо да се надам да уловя нещо там.
Но като ми влезе муха в главата няма излизане докато не си наделея на масрафа.
Гьолчето за моя изненада се оказа от любимия ми тип – малко зашаварено и с достатъчно на брой добри, дълбоки места.
Въпреки това за да угодя на удобството си и спазвайки максимата „повече пот в ученията по-малко кръв в боя” в смисъл „повече скубане на шавар в просеката, по-малко закачени за него кукички”, нагазих във водата и дооформих с косата иделното място.
Предварителната ми оскъдна информация бе да забравя за белия червей, защото слънчевата пираня не го остава да стигне до устата на другите риби, а да търся килограмови каракуди на хляб.
След като се убедих с първите три замятания на бял, че това е абсолютно така минах на жито и в последствие на хлебна троха.
Последната започна да работи едва, като се отказах да търся каракудата по дъното и намалих дълбочината в средния слой.
Тогава излязоха червеноперките във вариант близък до нормалния размер, ама не съвсем.
Чак привечер и то от самия шавар успях да прилъжа няколко действително добри перки.
Каратудата се бе отдала на сексуални занимания в най-заблатеното, плитко и обрасло място на езерцето и въобще не искаше да се храни. Но, че прилични екземляри припляскваха там нямаше съмнение.
Този път времето се гаври с мен през целия ден и сменяваше настроението си през половин час.
В крайна сметка, независимо от страха който брах от черните и буреносни облаци и приглушените гърмотевици в далечината над Витоша, се разминах без сериозен дъжд и падащи до мен светкавици.
Чак когато събрах тоягата и потеглих към колата за прибиране, плисна яко, а ударените от предишни гърмотевици две върби около гьола ме накараха да се прекръстя и плюя три пъти в пазвата, след като седнах зад волана и поех към къщи.
В крайна сметка се прибрах доволен от излета, защото гьолчето е чудесно и малко посещавано. Има явно едри рибоци в него – освен перки и каракуди, държи костур, щука и шаран.
Действително каракудата която разчитах да се обади ме отсвири тотално, но пък се забавлявах с перките и като за първо посещение съм доволен.
Разбира се, че със сигурност, щом си свършат работата по размножаването и огладнеят достатъчно каракудите, ще цъфна отново по-брега му и тогава Господ да им е на помощ.