След бледото копие на всемирния потоп изляло се миналата седмица, бях абсолютно на ясно, че единственото място за някакъв що годе приличен риболов е река Блато в горното и течение.


Това бе чудесен повод да проверя новообразувания след почистване на коритото вир до моста край мандрата на Опицвет.


Бях го забелязал преди няколко седмици, когато с един млад колега направихме марш на скок, обикаляйки няколко реки за един ден.


И така облечен като космонавт готвещ се за излизане в открития космос се застопорих в средата на вира, натопорчен с гръб срещу вятъра.


Вирчето е чудесно – дълго, почистено от двете страни от дървета и шубраци, и може да побере достатъчно мераклии с въдици.


За съжаление средната му дълбочина е малка около 60 – 70 см, поне на мястото, на което се бях позиционирал, но подобна е дълбочината и във вировете по-нагоре в селото, а там съм имал отлични резултати с големи рибоци.


Началото бе дадено с едно кленче, по което пратих бележка на родителите му да дойдат на семейна консултация и малко по-късно, те се отзоваха на поканата.


Междувременно в надпреварата за червеите се включиха и бабушките, като общо взето бяха с размер някъде около пълнолетие, но не съвсем.


Тук таме излизаха и по-прилични стринки от тях, но като цяло младежта имаше значително предимство.


Вятъра ту се усилваше ту отслабваше и като цяло времето не бе от най-приятното, но риболова подържеше някакъв ритъм, а това определено дига градусите на тялото.


Е, ако не бях с колата, сигурно щях и да взема допълнително гориво за душата, но за сега това е кауза пердута, а можеше да е кауза парцуца, но нейсе..


И така подсмърчаш и накокошинен изчаках и последното видимо кълване преди съвсем да мръкне, събрах такъма и удоволетворен от решението си да проуча този нов вир поех обратно към топлата баня и студената чаша с ракия, които ме чакаха у дома.

https://www.youtube.com/watch?v=2x0qgBgmxUo