Най-накрая настъпи денят Х в който с Павката и наскоро завърналата се сред живите баба Наста, поехме към язовирчето в Земен.


По информация на Кадем Сашо от Перник там ни очакваха едри перки и една сравнително рядка риба, чужденка за нашите водоеми – бъфало или по нашенски бивол.


Тя често е смятана за вид каракуда, ама с малко изкелефещена муцуна.


Та Сашко преди затварянето на сезона беше измъкнал две бъфалата по кило и малко и този факт пречеше на спокойният ми сън до този момент в който щях да ги подгоня и аз.


Пътя за язовира е офроуд трасе за високопроходима техника и ако се намери някой смелчага да отиде с обикновено четириколесно средство до там,последващо посещение в автосервиз му гарантирано 100%.


Действително язовирчето е малко бижу сред красива природа.


Зеленината, тишината, чистия въздух и липсата на каквито и да е други колеги, предвещаваха страхотен излет.


Павката както винаги ме изпревари с натъкъмването и при измерване дълбочината на 5 м. от брега дигна плувката на 3 метра от земята.


Е нямаше как тук да не боднем по някой бъфало или едра каракуда или перка.


Нямаше, нямаше, ама имаше.


Като се започна с едни дребни перки и оклей – та както казва Елин Пелин – цяла неделя.


Бой, бой – едно след друго – отърване няма.


Павката спортуваше активно и въобще не се интересуваше от размера, важното е че рибите клюцаха и плувката му потъваше непрекъснато.


Аз обаче все се надявах, биволите с перки ще дойдат на угощението което им подготвихме.


За да се отърва от дребосъците и да съм готов за сериозна борба, сложих 2 гр. плувка, десетка кука, голям грозд бели червей и пуснах на самото дъно на три и половина метра дълбочина.


Резулта беше, че оклея си разчекваше устата до пръсване само и само да захапе стръвта.


По едно време извадих и две три малки каракудки и ми се привидя светлинка в тунела, ама всичко си е било лъжа и измама.


До свечеряване бяхме натрупали по няколко тигана дребосъци и понеже няма само ние да сме се минали ги освободихме, та да направим мръсно на някой друг колега след нас.


Казват, че имало хубава щука в язовира.


При толкова изобилна храна обаче, си трябва бая късмет за да ти клъвне тая гад.


И тъй като надеждата умира последна седяхме до мръкнало и чакахме стадото с биволи.


То така и не дойде и кой разочарован от размера, кой доволен от интензитета на кълванетата, припалихме бабичката.


Тя въздъхна отекчено и зорлем се затъркаля по обратният път.

https://www.youtube.com/watch?v=Fc0ETTWC3P4