На Разпети Петък с Павката разпънахме тоягите на едно гьолче край село Пчелин именуващо се според местен колега „гьолът на подпорната”, имайки се предвид подпорната стена в единия му край.


Идеята да посетим направлението Костенец, зрееше отдавна в нас, заради изобилието на непознати водоеми в този район.


За това информацията за тръгнал най-накрая риболов от местния колега Алекс подейства катализиращо на въображението ни и в крайна сметка заехме позиции на това гьолче.


Водоемчето е малко по площ и плитко. Част е от верига рибарници в миналото по протежението на река Очушница.


За съжаление вече неподържани, тези иначе чудестни местенца са шаварясали и почти източени.


Тук таме има някое и друго запазило се гьолчи и няколко стопанисвани частни такива.


Вятъра този ден си прави майтап през почти цялото време с нас и задуха обезкуражаващо силно, точно срещу нас в момента в който направихме първоначалното замятане.


Незнаещи какво да очакваме започнахме да скубем дребни каракутки в стил минута е много.


След първите подобни резултати, смених белия червей с жито и така успях да подобря размера на връхлитащата маломерка с няколко десетки грама отгоре и да позълъжа съзнанието си че това вече е друга работа.


Павката заседнал на около 30 м. от мен в ляво, продължаваше да боде рибата с мърдащата на куката, класика в жанъра.


До такава степен бе автоматизирал движенията си, че самата му поза със скръстени един върху друк крака, предполагаше повече отпусната и разтоварваща се нервна система, отколкото напрегнат риболов.


Тамън си мислех, как да го извадя от това състояние и да се телепортираме на някой друг гьол на завет и с по-голям шанс за едри рибоци и първата за деня бабаджанка налапа хлебната ми троха.


Разбира се, че идеята с преместването изфиряса тутакси, а и вятъра вече нямаше никакво значение.


Последва втора такава и настоението се доближе до ниво екстра


После започна продължителен период на нагли дребосъци служещи единствено за пълнеж на живарниците и оттриниране на замятания в насрещен вятър.


Привечер нещата поутихнаха и дребосъка намаля с интизитета си.


От опит знам, че в такива случай нещо по-едро се е завъртяло около куката и малчуганите се плашат.


Така и стана.


Най-напред една 5-6 стотинова бабаджанка, не издържа и налапа трохата.


Последва втора малко по-малка, но доволно силна и прилична риба.


Към 20 ч. и кусор, тъмната страна на денонощието започна настойчиво да ни подканя да си ходим.


Така, че събрахме докато още виждахме такъма, освободихме заложниците от живарниците и с мръсна газ (до колкото й е във възможностите на бабичката), поехме към София.


Няма как да сме недоволни от излета, защото на Разпети петък – разпнахме рибата и се откаракудихме доволно.

https://www.youtube.com/watch?v=bIeXJA45kGU