Тая седмица българският риболовен Марко Поло, дето миналата година засне в николко клипчета излетите си по водоемите в Поднебесната империя, най-после шунтирайки Корона вируса с една шестмесечна карантина в Германия, успя да сколаса и пристигна в София за да направим няколко излета по китайската система с индикаторчета вместо плувки.
 
Откакто гледах клипчетата му в мен се бе загнездил един въпрос, който не ми даваше мира всеки път, като помислех за риболов, а това е на всеки 45 секунди в будно състояние и през цялото време в състояние на пълен покой или фазата на дълбокия сън.
 
„По дяволите”, защо тази стара, странна и многолюдна нация дето е дала на света толкова много открития, използва повсеместно вместо обичайната навсякъде другаде плувка, индикаторчета?!
 
Какви предимства и какви недостатъци имат тези малки топчета та са се наложили, като основен метод на риболов там.
 
Няма да крия, че първите ни два излета си бяха яки греди, като особено позорен бе неделният ни поход по р. Нишава, но пък макар и слаб Челопечанският излет, бе ознаменуван с първите две хванати линчета от Божко за цялата му риболовна кариера да този момент.
 
Момчето е варненско чадо и там явно тази рибка е кът макар, че моите първи през живота ми  линове бяха хванати в река Камчия недалеч от устието й.
 
Жаден да попия от китайската риболовна култура в понеделника се насочихме към едно малко известно гьолче „Тръстов дол” в Перник.
 
Предната вечер ми се наложи да попия малко от китайската алкохолна култура, щото Божко ми подари едно шише „Байджун” или китайска оризова ракия, която колкото и да е странно държи едни 56 градуса и съвсем не е за подценяване.
 
Е има някакъв по-шашав вкус, но това не е пречка когато човек иска да научи нещо повече за света, а и както добре се знае, „Лош алкохол няма, а има само лоши пиячи”.
 
Пернишкото гьолче е  доволно приятно местенце, до което е по-добре да се стигне с висок автомобил, по възможност с 4 х 4.
 
Предварителната ми информация за него с дата миналата година бе, че излизали каракуди и линове, но ъпдейтвайкия преди няколко дена бе вече в умалителна форма на каракудки и линчета, на което аз някак си не обърнах внимание, считайки го за излишна подробност.
 
Оказа се обаче, че това не е фейк новина и нас с Божко ни нападнаха пълчища дребни каракуди от типа малка съм да те обичам, че от непрекъснатото засичане и вадене вечерта имах яка умора на материала на дясната си ръка.
Между каракудките от време на време се лъжеха и по някое и друго линче, като Божко успя да хване и едно по-прилично такова.
 
Няколко думи за китайския монтаж с индикаторчета.
 
Поставят се най-малко два броя, като този който е потопен във водата е хубаво да се вижда съвсем леко под повърхността.
 
Слага се едно основно олово – оригиналното такова е от оловна лентичка, но аз не виждам защо до не е кръгла сачма.
 
На повода с кука също се поставя малка сачма, като особеността е че трябва да е близко на сантим, два от куката.
 
 
Засича се, когато индикаторчетата поведат, потопят се изцяло във водата или тези, които са настроени да са под вода изплуват.
 
При спокойна повърхност и най-слабото кълване, индикира леко потрепване и се вижда добре, но при вълни това не е точно така.
 
Аз по едно време оплетох и скъсах, та си минах на плувка защото не ми се правеше още веднъж линия.
 
В крайна сметка завършихме деня с достатъчно уловени мъници, а в средата на гьола започнаха да играят парчета със сериозни килограми.
 
Няколко  думи за мястото:
 
Ако търсите непрекъсната динамика в риболова и сте от хората на които не им пука за размера – това е вашето място.
 
Ако обаче търсите бабаджанките по-добре го пропуснете, защото може прогресивно да се изнервите до степен молби към Всевишния за нещо по-едро и самопсуване на персоната си, която не ме е послушала и ви е съсипала излета.
 
Последният и решаващ мач по китайски риболов, решихме да го изиграем на терена на Световрачанската баластриера търсейки лина или друга дънна риба в нея.
 
Избрах този гьол за да проверя резултатността на китайската система поставена в максимално трудни условия, заради своенравния характер на рибоците там, които често отказват да се хранят и никакви методи не им влияят.
 
Настанихме се на две чудесни места, като едното от тях е особено перспективно за риболов на лин и което скоро бях оформял с косата за водорасли.
 
Естествено, като гост преподавател настаних сенсей Божко на него, а аз бях на десетина метра в доста по-открита зона на гьола.
 
Предварително бяхме минали през световния търговски център „Илиянци”, та купихме от нашенските китайци аналогична на моята стойка тип „еврейски свещник”, на която Божко спокойно да разположи директните си девятка и десятка телескопи.
 
Няма да коментирам действително трудния риболов този ден.
 
Само ще спомена, че китайската система мина теста за трудност, отчитайки се с пет хванати лина от Божко, като единият гонеше килото, а аз като по-несвикнал с тази техника завърших с три броя и един костур.
 
Мисля, че китайците ще викат вече на Божко – Бож Лин или Бо Лин, защото не знам как се оправят със звука „Ж”, макар, че май имаха някакъв вестник „Женмин  жибао”.
 
Така, че там вече ще е известен, като сенсей Бо Лин по народност Бо-гор, както китайците са наричал в древността прадедите ни.
 
В заключение ще кажа, че този метод е добра алтернатива на плувката при стояща вода и спокойна водна повърхност, когато се търси дънна риба, заради своята голяма чувствителност и индикиране на най-слабото пипане.
 
Донякъде е съчетание на плувка тип хоризонтално паче перо, което също има тези качества и вертикалната плувка, която би показала с полягане, повдигане на стръвта нагоре, но при речен риболов и особено при изтичане, плувката е с класи над този метод.
 
Там просто той не работи.
 
Освен това, необходимостта му от дълъг поне 8-метров телескоп и къса линия са донякъде прекалени за свикналия на удобството на макарата нашенски колега и само може би такива ентусиасти, като мен харесващи риболова с директен телескоп, ще се заинтересоват от него.
 
Друго неприятно ограничение специално за България е липсата по магазините на подходящи индикаторчета.
 
Може би за вносителите не е рентабилно да внасят тези дребни нещица, защото са непознати на българския риболовец, но пък именно за това е клипчето.
 
Да обогати знанията на колегите и да предложи една интересна алтернатива на любителите на риболова с директен телескоп.
 
Скоро трябва да опитам и така наречения в Китай „Тайвански стил” на риболов, но за него някой друг път.

https://youtu.be/JMWuUxt72yw