Има излети които са толкова запомнящи се, че всеки път, когато се сетиш за тях изпадащ в медитиращо блаженство.


Такива обикновено са свързани с места, информацията за които е толкова оскъдна, че дори Свети Гугъл се черви от срам, като неподготвен ученик.


Та в събота заедно с младите ми колеги Митко и Цецо се курдисахме на брега на Буновската река в частта й близо до влива на река Смолска в нея.


Диво и девствено място в което единствените хора с въдици бяхме ние.


Птички, пчелички и ромулът на реката допълваха единението ни и ни сливаха в едно с природата.


И тъй като нищо не знаехме за реката, се разположихме на първите два вира които намерихме.


Не след дълго на визитация при мен дойде и първата мрянка с размер близък до пълнолетие.


Последва втора подобна и това окончателно реши въпроса дали да се местим на сигурната Макоцевска река, ако в тази няма живот.


Това което последва обаче надхвърли всичките ми очаквания.


Първо рак подобен на морски краб, който за първи път срещам в сладководни води се полакоми за манджата предназначена за мренчока.


Това е накаква порода раци гимнастици, защото на два пъти се опита да направи задно салто и да ме докопа със щипците, докато се опитвах да го освободя.
После се започна с макар редки кълванета, но на такива едри мрени, че ваденето на всяка предизвикваше прилив на максимално количество адреналин в мозъка.


До вечерта пет такива красавици заплуваха в живарника ми, а една успя да ме надвие и ми тегли една майна от водата.


Колегите бяха на много по-дълбоко вирче и при тях успеха дори бе по-голям от моя.


В неделя сутринта четирите капки дъжд по прозореца на Павката, го накараха да бие отбой за риболов през деня и на мене не ми остана нищо друго освен да отида отново на Буновската река и да се донамреня.


Този път смених вира с мястото където вчера ловиха Митко и Цецо.


За съжаление нямаше ручейник по магазините, а по обърнатите от мен няколко камъка в реката тая гад я нямаше.


За това запасен с торен червей на който вчера колегите къцаха, я подкарах и аз.


Интересното е че освен мряна другия вид риба който хванахме бе лещанката.


Но нито клен, нито кротушка успяхме да хванем, което ме кара да мисля, че просто ги няма в реката.


Може би има и по някоя пъстърва, защото имах жесток удър с преместване на цялата тояга, а и лещанката е любимата и храна, но нищо не твърдя със сигурност.


След няколко проучвателни замятания и смяна на такъма с по-тежък, отново набарах рибоците и зачесах крастатта.


През целия ден времето се опитваше да ме сплаши с обилно измокряне, но явно риболова му бе интересен, та стискаше като някогашен кондуктор от градския транспорт.


Чак към 19 часа не ударжа и започна полека да вали, а това и факта, че рибата бе попрестанала към 16 ч да се храни пълноценно, ме накара да събера тоягата и да се ориентирам към прибиране.


На връщане реших да си спестя 15 км и гадните завой особено в тъмно и мокро време на Гълабец и Саранци и минах през остатъка от някогашния асфалтират път между Смолско и Байлово.


Сега това трасе е по-скоро изпитателен полигон за тежки верижни машини и не е за хора с ниски коли и слаби нерви.


В заключение ще кажа, че такъв риболов търся и макар и редко все още успявам да открия близо до София.


Диво и непознато място, където няма жив човек, чиста и бистра вода и риба достатъчно за да изпиташ максимално удоволствие.
Място, достойно да влезне в графата мойте „Велики риболовни открития”!

https://www.youtube.com/watch?v=NQKL_C8QvKc