Когато дявола си няма работа, те кара да вземеш жена си на риба!


Та в събота след традиционно двучасово закъснение свързано със стягане на багаж, начервяне, оправяне на прическа и избор на подходящи дрехи, поехме с генералшата, към напълно непознатата за мен река Луда Яна и по-специално край село Черногорово.


Бях твърдо решен, че независимо от непрекъснато-критикуващата ме спътничка, страховитото име на реката и отрявянето й през 2014 г. за което прочетах в нета ще напрявя клипче за нея пък ако ще и само една рибка да хвана.


Към 11 ч. вече лазехме на втора по черния път успореден на реката в търсене на удобно място, когато срещу нас се зададе юноша на велосипед и сгънати пръчки, явно вече приключил с риболова.


Момчето бе толкова любезно, че врътна обратно и ни заведе до едно чудесно вирче.


Оказа се и че ме познава задочно, тъй като следи канала ми в Ютуб.


Та на моето предложение да покъцаме заедно Мариян откликна с желание и повика по GSM-а приятеля си Георги, който изникна изведнъж между дърветата.


Стана ми много приятно, защото гледайки ги тези момчета, се сетих за себе си и мойте риболовни подвизи като дете.


Реката бе тъмно кафява на цвят, може би от валял дъжд или от групата представители на ромския етнос, които на около 100-на метра по-нагоре, цял ден заработваха честно надниците си, като миеха в реката тонове картофи докарвани с трактори от съседните ниви.


Дълго време рибетата които улавях бяха, както тука им казват кефлета нападащи стръвно всичко което им поднесях на куката.


Все пак успях да бодна и четири прекрасни мрени и една маломерка, която бе освободена немедлено.
За съжаление най-хубавата от тях – около 30 см. не успях да заснема, тъй като слънцето ми изигра лоша шега и не видях, че не съм пуснал камерата на запис.


Реката е пълна със зеленки или както тук им викат мамарци, и това е основната храна за мряната, но както вече съм казвал, тази стръв не я харесвам и упорствах на ручейник.


Може би резултата би бил по-добър, ако предлагах зеленки на рибата, но като за първи път и на това съм доволен.


Рибарската ми идиля бе често прекъсвана от оплакванията на началничката, кога заради огромна мравка ухапала я по ръката и едва ли не откъснала парче месо, кога заради дървото държащо се неуважитлно с нея и местещо сянката си непрекъснато или за това, че никой не е окосил високата трева където седи.


Но границата бе премината с нетърпящия откъз призив да си тръгваме в най-хубавия момент на риболова – вечерното кълване.


В 19 часа жената даде команда отбой и макар, че храбро защитавах честа си около час, в 20 ч. се нложи да се предам и да се оттегля с накърнено достойнство.


В заключение ще кажа, че тази река за която имах идеята да я посетя еднократно, колкото да я включа в списъка на водните си завоевания, се оказа твърде интересна и подходяща за риболовни подвизи.


По цялото и течение има подходящи места за риболов и е чудесна алтернатива на близката си посестрима – река Тополница.


На ясно съм със себе си, че по нея ще има още посещения защото си заслужава да бъде изследвана напълно.

https://www.youtube.com/watch?v=AgugRtYZug8