Риболов по Сливнишката река и Луда Яна

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов по Сливнишката река и Луда Яна:

  1. Мястото е с координати:

    42.844847, 23.066709

  2. Метод на риболов

    на плувка 1 гр. и на полутежко с директна петица

  3. Захранка

    бял червей

  4. Стръв

    ручейник, бял червей, торен червей

  5. Особености

    рибата още не се е активизирала напълно

  6. Резултат

    слаб – малко кленчета и една мрянка

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    4

Тоя месец нещо яко оплетох конците, та се смразихме с Баба Марта.
 
Уж червеният и белият конец, дето още висят на ръката ми са правилно засукани, но риболов няма.
 
Където и да отида максимум по две, три рибета, колкото за „Бог да прости!” и да поддържат жива надеждата, че следващия уикенд рибата ще  тръгне и „жална им майка” тогава.
 
Тая събота се ориентирах към Сливнишката река в проучване на един нов за мен участък, падащ се зад руините на бившия завод за ПДВ, ако не ме лъже паметта.
 
Намерих прекрасен и доволно дълбок вир, в който би следвало да плуват рибоци със сериозни размери.
 
Та още щом го мернах, забодах въдицата в земята и си казах – тука ще бъде днес!
 
Най-лошото на раннопролетните риболови, не е толкова тегавия риболов, той все някога ще тръгне, а безумното замърсяване, което сме нанесли на природата си.
 
След като се е стопил снега и все още не са се разлистили дървета и храсти, и избуяла тревата, пред очите на човек се откриват плачевни гледки от всевъзможни боклуци, закичени по околната разстителност или пръснати по голата земя, че се чудя има ли по-мърлява нация от нас.
 
Горкия Беар Грилс, опра пешкира невинен.
 
Завалийката скача от хеликоптер, катери се по чукари и джапа в ледено езеро, само и само да набара за целуване някоя българска жаба, щото е световен факт, че всяка нашенска жаба с малко грим и червило се превръща в красива принцеса.
 
А тия жабешки бутчета дето ги яде си бяха домашно производство, защото всеки на ясно, че колкото и да целуваш английска жаба, от нея принцеса рядко става.
 
Даже в последно време, по-вероятно е да се пръкне принц с тая джендър философия по тамошните земи.
 
Та според мен, ако за нещо трябваше да го глобяват, то това трябваше да е за последствията от яденето на английски жабешки бутчета с изтекъл срок на годност, предизвикващи неконтролируемо изпразване на стомашно-чревния тракт в необозначени за това места.
 
И разбира се за изпускането на вредни емисии във въздуха по време на катеренето по скалите, щото зорът там си е голям и няма как, по друг начин, човек да намали стреса.
 
Имам предложение към министерство на околната среда и водите.
 
Цяла България да влезне в границите на Национален парк „Рила” и да поканим де що има известен пътешественик по света.
 
После ще намерим за нещо да ги глобим и с парите ще наемем един милион китайци да ни изчистят страната.
 
Не съм измислил как ще ги върнем после обратно в Китай, но ако на Калотина Гранична полиция си затвори очите за няколко часа, мисля че и този проблем е решим.
 
Резултата от съботния риболов се оказа в границите на предвидимите мартенски стандарти и независимо от добрия старт в началото, приключи към 16 ч. с шест уловени кленчета и още няколко несериозни попипвания.
 
Демек нищо завладяващо и запомнящо се.
 
В неделята след уговорка с младия колега Цецо от Белопопци, някъде към 10 ч. забихме към Луда Яна в участъка около Попинци.
 
Тоя път Баба Наста остана караул пред къщата на Цецо, а той и Еспейса му, поеха ангажимента да ни доставят живи и здрави до начертаното място.
 
Ангажимента бе спазен безукорно и макар, че слезнах с известен световъртеж и нарушена функция на вестибуларния апарат от бързото шофиране, към 13 ч. бях заметнал тоягата в едно наистина божествено вирче на тази толкова красива в този си участък река.
 
Слънчево и топло време, тишина, спокойствие, природа и мренско място.
 
Всички предпоставки за блаженство бяха на лице.
 
Оставаше и да кълве и щастието щеше да е пълно.
 
Е, оказа се, че няма такова нещо като пълно щастие.
 
Цял ден имаше някакви подлъгващи попипвания и скачащи над водата дребосъци.
 
Но нормалните кълванета бяха в рамките на един час, между 17 и 18 ч.
 
Тогава наистина рибата се активизира и следваха чести пипания.
 
Изглежда обаче в реката поне в този участък не плуват сериозни парчета, защото и кленчетата и мрянката си бяха далеч от размерите на доволно големите рибета.
 
А и по самите почуквания си личеше, че кълват техни връстници, защото нямаше нито едно истинско, силн, разклащащо върха пипане.
 
Все пак толкова е хубаво тук, че се колебая дали лятото да не го посетя отново.
 
Както казват братята руснаци – „Поживьом – увидим”!
 

https://www.youtube.com/watch?v=XOlQn7GNS70
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София