Четирите почивни дни за 24 май ни дадоха възможността да посетим две места които отдавна бяхме запланували.


В неделя кацнахме на яз. Осиковица, който не бях посещавал от 30 години.


Спомените ми от тогава бяха за изобилие от лин, големи кленове и шарани.


За съжаление това е минало незабравимо и пресвещенни старини.


Сега в язовирчето плуват ограничен контигент каракуди, няколкостонин костурчета и известен брой уклей и щуки.


Та с две думи направихме отчайващ излет.


На другия ден претърпяхме ново разочарование по река Златна Панега.


Идеята ни бе да видим имали аджеба черна мряна.


За това че пъстървата там е в голямо количество бяхме чели достатъчно в нета, но никъде не намерихме информация за мряна.


Така, че в крайна сметка, след като видяхме един козар отбраняващ се с тояга от голям смок и особено след като ни каза, че преди няколко дни му умряла коза ухапана от пепелянка, зарязахме идеята да търсим рибата край екопътеката до Луковит и се врътнахме на едно цивилизовано място преди село Румянцево.


Равносметката бе, че нито мряна, нито пъстърва ни удостоиха с внимание, а разни дребни кленчета, кротушки, пръскачи и лещанки ядоха на воля от стръвта ни.


Не знам дали нестабилното време, земетресенията в Сандански, късмета или майсторлъка ни са причина, за преживяното фиаско тези два дена, но то ме даведе до стрес и хронично безсъние.


Затова реших на празника да отида на богровски гьолове и да лекувам риболовната си зависимост с познати и изпитани методи.


Времето този ден бе избягало с от лудницата в Курило и шизофреничното му поведене бе изпитание за нервната ми система през целия ден.


Слънце, облаци, дъжд, силен вятър и резки температурни колебания бяха в основата на това по целия гьол да останем само двама ненормалници до вечерта.


Моят шанс да оскуба дупка в шавара, тка, че да неутрализирам до някъде поривите на вятъра.


Не мога да не се похваля с гениалното инженерно решение против губенето на косата за водорасли – състоящо се от дупка в нея, халкичка и въженце.


С това сложих край на вероятности да я загубя безвъзвратно в някой дълбок гьол.


Дупката я косих и кастрих през целия ден и въпреки това, по тръстиките оставих един магазин куки и плувки, – но нейсе.


Все пак успях да осигуря вечерята с четири каракуди и едно линче излъгани кое на троха, кое на бял.


Линчето дори ме накара да спринтирам като футболист ветеран участващ в бенефисен мач, защото се откачи на брега до самата вода, но само бързата ми реакция и високата ми линейна скорост ме доведоха до успех в тази ситуация.


За сведение на защитниците на животните, то отново си плува по живо по здраво в гьола след края на риболова и сигурно поумняло от случката няма да се хване втори път на въдицата.


Денят приключи с една 600 грамова бабаджанка, която ме доведа до върха на щастието в този наистина луд ден.


Независимо от претърпения крах в предишните дни и побърканото време на 24, все пак получих своя шанс и имах приятни емоции.


А колкото по-трудно си успял да се сдобиеш с тях, толкова е и по-сладка и чашката ракия като се прибереш.


Та ако някой не е разбрал, това бе летен риболов на дупка, ама в шаварите.

https://www.youtube.com/watch?v=C6ktR8r0Vwg