След като цяла седмица бях надлежно информиран от всевъзможни медии за посещението на папата у нас, с всичките му подробности от това къде точно ще мине до това с кой крак става от леглото и кой номер папаобувки носи, реших, че в събота спокоен за здравословното състояние на Светия Отец, мога да си позволя един ден без новини за него и да топна въдиците в някой гьол.
 
Чудя му се кога ще вземе да анатемоса тия журналисти, дето му създават имидж на рок звезда, гостуваща в предаването „Папараци“, но това си е негова работа.
 
Опциите за риболов в забранения период не са много, затова всяка година по това време няма как да не удостоя с присъствието си богровските кариери.
 
Така, че в ранния съботен следобед, припалих рибомобила и някъде към 14 ч. се установих на прекрасно местенце на големия гьол.
 
Не съм идвал от тази страна на кариерата толкова отдавна, че направо ми бе като непознато място и тръпката от неизвестността започна да гъделичка съзнанието ми с представата за риболовен екшън от високо ниво.
 
И то взе, че се получи точно така.
 
Първият час мина в уточняващи дълбочината и евентуалните дупки във водораслите замятания, без нещо сериозно да се отнесе към вкусната хлебна троха на куката ми.
 
Бързо установих, че слънчака се е събудил и поднасянето на бял червей във водата за него е като безплатен обяд на крайно нуждаещи се от Армията на спасението.
 
Нямаше никакъв шанс, някой друг вид риба да се дореди до червейчетата освен тая гад, наредила се на опашка по дъното, чакаща поредната безплатна порция и превъзбудена от двете шепи захранка, дето хвърлих предварително.
 
За това трохата и житото бяха двете алтернативи, ако исках все пак да хвана някоя прилична риба и да не се прибера посрамен.
 
Тамън взех да се поотчайвам, че рибата се отдала изцяло на сексуални преживявания като яденето не й е приоритет и няколкото мижави почуквания са по-скоро от любопитство, отколкото сериозно намерение за хапване, когато плувката поведе и бавно навлезна в дълбоки води, като перископ на потапяща се подводница.
 
След класическа засечка и огънат прът, нещо доста едро започна достойна съпротива и се заби във водораслите.
 
Все пак заедно с една купчина подводна растителност успях да извадя един прекрасен зеленикав лигльо около седемстотин грама и това осмисли риболова за деня.
 
Всичко друго, което дойдеше щеше да е бонус и добър късмет, който от известно време при мен бе излезнал в отпуск.
 
След около час плувката повтори номера с потапянето, а аз със засечката и отново пръта се огъна макс.
 
Този път рибата беше още по-тежка, но за сметка на това не толкова пъргава като лина.
 
Все пак си падна доста борба, докато в края на краищата една бабаджанка-килограмка не се приюти в живарника.
 
Е нямаше какво повече да се желае, но на човек когато му е писано да има късмет не трябва да го подминава с лека ръка.
 
За това реших да остана до смрачаване въпреки плашещите тъмни облаци, които взеха да се скупчват над мен, за да видят какво още ще стане.
 
То пък взе, че стана и още една бабаджанка горе-долу, две трети от предишната реши да премери силите си с мен и в крайна сметка отиде да прави компания на останалите в живарника.
 
Точно преди да си тръгна, прибирайки нещата и камерите, тъй като батериите се бяха изчерпали и бе настъпил момента последна цигара преди да събера и тоягата, отново изчезна плувката и в крайна сметка още един лин, малко по-голям от предишния ме споходи да се увери, че си тръгвам.
 
Единствената алтернатива бе да го заснема с телефона, но нямаше как да документирам екшъна при ваденето му.
 
А той си бе супер емоция и класика в жанра.
 
Странно място са богровските кариери!
 
Обикалям ги близо половин век и все още не мога да кажа, че ги познавам добре.
 
Истината е, че по тях човек винаги може да бъде изненадан, кога приятно, кога неприятно, но рибата там не свършва въпреки, че са разрешени по време на забраната и са любимо място на стотици колеги.
 
Та след такъв излет изпълнен с толкова екшън и положителни емоции, бе крайно време да се прибирам и да пусна новините, щото вече близо шест часа нямах информация за папата и взех да се притеснявам малко.
 

https://youtu.be/8fPuAZdkPXc