Средата на Май е и забраната за риболов важи с пълна сила!
 
Време беше с Павката да отскочим до Беланица и да се пробваме по тамошните отводнителни канали, дето са разрешени по това време и всяка година правим поне по един излет по тях.
 
Пристигайки към 11 ч., с изненада установихме неприятният за нас факт, че каналът, който миналата година ни донесе толкова приятни моменти, сега бе изкопан от двете страни и почистен от шавари и водорасли.
 
В рамките да двеста метра от началото му нямаше никакво подходящо място за риболов освен самото му начало.
 
Дупка дълбока около два метра, на повърхността на която се бяха събрали клечки и някакви блатни повърхностни водорасли.
 
Естествено заседнахме от двете страни на дупката и след половин час напразни надежди, аз реших да изгоря калориите от двата кроасана за обяд и да се жертвам в един опознавателен пешеходен обход в търсене на по-добро място.
 
Дето се вика, „Dum spiro spero”, за да има после, „Veni, vidi, vici”.
 
Така, че колкото и да не навиждам прякора на Джони от прословутото уиски и всякакъв разход на енергия свързан с физическо преместване на тялото на определено разстояние без помощта на четириколесна самозадвижваща се техника, припалих кракомобила и зацепих по брега на канала в търсене на перфектното място.
 
Четох някъде, че руснаците са създали механичен екзоскелет за войниците си и мисля да си поръчам един, защото ще ми лепне идеално точно за такива случай.
 
Безкрайно движение и никакво натоварване на крайниците.
 
Ще е супер!
 
Едно време ми бяха споменали, че на Одеския пазар, човек може да си купи всичко, включително и последния модел съветско секретно въоръжение, но това май вече не важи откакто се разделиха на две държави, изпокараха се, та се и сбиха накрая.
 
Ще трябва да потърся при китайците за някои аналог менте.
 
Защото техните ментета се пускат на пазара преди оригиналния продукт да е видял бял свят, та няма начин да нямат някой като за мен.
 
В крайна сметка открих иделни места, там където канала завиваше на ляво и отсрещния му бряг не бе почистван, а то дясно в нето се вливаше друго по-малко каналче.
 
Заобиколихме изораната нива с Баба Наста и бавно, с яко друсане и подскачане пропълзяхме в нещо подобно на офроуд трасе между нивата и канала, дето гума на нормален автомобил не бе стъпвала никога.
 
Така, че накрая се установихме на 50 м. един от друг, всеки на перфектното според собствените му разбирания място и вече можеше да започнем със сериозния риболов.
 
Наближаваше 14, 30 ч., когато започнах да опипвам мястото, къде и на какво евентуално мога да разчитам на успех.
 
След известно време разбрах, че трохата и житото този път не са топ продукти в рибешката кулинария и обикновените мърдащи на куката протеини във вид на бял червей имат далеч по-голям потенциал да съблазнят някоя бабаджанка.
 
Първата от тях пое доста лениво стръвта след като първо си поигра с нея и накрая съвсем малко премести плувката с десетина сантиметра встрани.
 
Даже си помислих, че е някой рак разбойник, но се оказа прилична около петстотин грама каракуда която ми достави огромно удоволствие при ваденето с борбеността си.
 
Следващата риба беше една от изненадите за деня.
 
По всичко изглеждаше, че е реплика на първата.
 
И по тежестта си и по борбеността си при ваденето, но се оказа много едра червеноперка и това допълнително засили в мен хищническия нагон за още и още подобен екшън.
 
Времето беше доста странно за 30 –те си обещани от синоптиците градуса.
 
Действително топло и почти с пълно безветрие, само дето бате Райко се бе скрил зад едни  сивкави облаци, дето друг път бихме следели с нарастваща тревога за дъжд и буря.
 
Даже в малкото моменти в които можеше да наблюдаваш директно слънцето опитващо се да пробие през облаците, понякога около него в кръг се образуваше нещо, като кръгла дъга.
 
Много странен феномен, който и двамата с Павката за първи път виждахме.
 
Феномен, нефеномен аз бях дошъл за риба, а не да зяпам облаците, така че скоро засякох следващата бабаджанка и отново екшън и максимален кеф.
 
При Павката нещата не вървяха на добре и той завъртя едни дребни червеноперки та нямаше отърване.
 
На туй отгоре и двете каракуди, дето се навиха на червеите му, си заминаха безнаказано коя с кукичка, коя с уплах, към родните си шавари.
 
При мен нещата се развиваха по план и след едно яко забиване на плувката и последващо оплитане в подводни коренища, нещото което се уви моментално около тях си замина откачило се.
 
Не такава беше съдбата на следващите три бабаджанки, като последната от тях гонеше килото безусловно.
 
Тя дори ми изглеждаше някак си странно за този вид риба, със силно изпъкналото си чело и много удължено тяло.
 
Не съм сигурен дали не беше и някаква кръстоска или пък бъфало, защото действително се отличаваше доста от познатите каракуди.
 
Ама пък откъде ще се вземе тук бъфало, пък и да си призная съм го хващал веднъж и то много отдавна, така, че дори не помня как точно изглеждаше.
 
Във всеки случай ми направи впечатление, че макар големината на рибата да предполагаше много силна съпротива я извадих без кой знае каква борба.
 
Някъде към 19 ч. рибата отряза и спря с кълването.
 
Несмятайки, че нещо повече ще се случи към 20 ч. едно много мощно повличане с потапяне без предварително индикиране за нещо подобно, ме хвана леко разколебан и отпуснат.
 
Това бе достатъчно за нещото, което бе с много по-голяма тежест от всички извадени до този момент рибоци, да се оплете във водораслите и коренищата и жалките ми опити да го изкарам на честна борба в чисти води, завършиха с единствения за такъв момент изход – силен напън, скъсана кука и летяща като стрела плувка, целеща се право в челото ми.
 
Това бе всичко за деня и към 20,30 събрахме багажа и бегом дамой.
 
Странно място са тези канали.
 
Никога не може да си сигурен в успеха по тях.
 
Всичко е въпрос на късмет.
 
Ето днес, на някакви си само петдесет метра разстояние, на едното място пълна скръб и няма никой в къщи, а на другото всички рибки плуват и мега хит на кълванетата.
 
Имало е дни, когато сме си разменяли местата с Павката и той се радваше на силен интерес на лина  към неговата особа, а аз цял ден плясках с въдицата в безсмислени прехвърления и тотален ядец накрая.
 
Така, че който планира излет по тези канали, трябва да е готов и на разочарование, но пък напипали ги удоволствието е гарантирано.

https://youtu.be/JucG5n3FRBA