Неделният риболовен набег, реших да направя на чепинският гьол – ей така от инат и напук на неслуката.


Преди две седмици с Павката направихме несполучлив разузнавателен излет по него и не си тръгнахме капотирани само защото от известно време Павката мъкне сред такъмите си малка месингова фигурка на Буда.


Та на въпросния излет фигурката бе заплашена от мен с далечно замятане в средата на гьола, ако не се вземе в ръце и не си свърши поне отчасти работата.


Знам, че Чепинци си има достатъчно фенове, така че моето недалюбване на тази кариера няма се отрази съшествено на фенската му маса и се убедих в това когато въпреки ранното ми отиване там, местото на което исках да ловя вече бе заето.


Наложи се да съм в съседство, където ловеше миналия път Павката.


И тъй като имаше неприятен шавар, запренах ръкави и крачоли и един час косих с косата за водорасли, но направих просека мечта.


Ако през седмицата бях свършил толкова работа сигурно щях да съм милионер в евро и без проблем щях да платя дълговете на футболните ни грандове.


Изпотен и мърляв най-накрая заметнах „Храни къща” – директната петица и за нула време отбелязах няколко малки костурета.


След това се загледах във водата до самия край на шаварите на около метър и половина от брега и забелязах активен воден живот на проблясващи рибета.
Навътре нямаше никакво движение и колегите до мен изхвърлиха тонове захранка абсолютно безуспешно.




Преместих въдицата близо до брега и веднага за снимки дойдоха няколко суетни малки бабушки.


Реших да се преместа на моето место от миналия път, освободило се преждевременно
от ранобудния колега поради липса на каквато и да е индикация за водни обитатели там.


Миналия път извадих едно хубаво костурче и една платичка от него, та си рекох където е кълвяло пак ще кълве.


Ще кълве ама друг път. След час напразни надежди отново се върнах на предишното си място и този път нацелих най-накрая уклея.


Към 17ч. колегите около мен си отидоха разочаровани и задуха слаб вятър. Явно уклея се активизира от настъпилата по брега тишина и леките вълнички и започна често да ме бъзика.


Въреки късния следобеден час слънцето прежуряше и се съблякох гол до кръста за поредната слънчева баня.
Всяка година изгарям и потъмнявам до кръста още май месец и представлявам твърде странна и плашеща картина в първите дни на морето през август.


Тогава на плажа изглеждам , като сглобяван от непохватен ученик в час по трудово от две различно оцветени половинки – тъмно кафеникава горна и сладоледово бяла долна.


До 20ч. поналових малко уклей и спокоен, че два тигана риба са опънали мрежата на живарника се приготвих за обратният път.


Накрая бих казал, че макар и слабо представящ се, на чепинският гьол му взех видео-скалпа и ще го прибавя в колекцията си от клипчета.


Друг е въпросът дали ще го посетя скоро пак – по скоро не. Иначе е приятно място – но имам чувството, че е с по малки рибни запаси от останалите софийски баластриери, но може и да греша. Във всеки случай седи на пред, предпоследно място в списъка ми водоеми около София които бих посетил.

https://www.youtube.com/watch?v=5LfqBw1sx94