За откриването сезон лято – зима 2015г. се бях мерекландисал да споходя, любимите си места по софийските реки.


Но както знаем големите амбиции, често се превръщат в големи провали.


Та съботния риболов се превърна в такъв провал. Лесновската река пак си е пълноводна и не става, река Блато край Костинброд обратно – с намалели значително води и емигрирала на някъде риба. Абе направо срам и мъка.


В неделя си бях запланувал да посетя кътинската баластриера.


Пазех този излет да отидем там двамата с Павката, но при създалата се стресова ситуация с едва четири уловени кротушки от събота, големи колкото малкия пръст на внука ми – изхода бе там.


Павката отпраши още от миналия четвъртак към съседна Турция за да видел от близо Троя и евентуално запазена рисунка на хубавата Елена по бански и корона „мис плеймет – 12 век преди новата ера”. Така, че ще сефтосам на сериозно водоема сам.


Към 12 часа кацнах на гьола и се установих на едно от най-закътаните и удобни местенца, които съм срещал по водоемите. Бях си го заплюл още първия път като посетих Кътина, но тогава имаше колега на него.


Този път бях сигурен, че е свободно, защото от сутринта си валеше стабилен дъжд и са малко лудите като мен, да тръгнат още в дъжда.


За разлика от миналия път, когато се ориентирах към уклея, сега се бях наточил да разуча ъндерграунда на гьола и по-специално имали каракуда тук и на какво кълве.


В интерес на истината бях сюрпризиран неприятно от първия си сериозен улов, който се оказа рак. Поне още пет шест рака извадих до края на деня, което си малко дразнещо, особено на хлебна троха.


Не след дълго се появиха уличните банди от раирани разбойници, които атакуваха бързо червеите на близо три метрова дълбочина на дъното, само и само да изпреварят раците.


Минах на жито и не след дълго едва доловимо повдигане на плувката доведе до засечка и първата каракуда. Докато пусна камерата да заснема ваденето се разсеях малко и рибата се откачи.


След половин час обаче не си позволих никакви грешки и една красавица позира в живарника.


Последва период на затишие, смяна на стръвта с бял червей и приятна изненада от добро кленче.


Привечер, отново на грозд бял се случи и дългоочакваната от мен среща с една от месните каракудени тарторки, клоняща към 700 грамовите индивиди.


До края на деня имах още няколко характерни каракудски повдигания, но за мое съжаление не се стигна до екшън. Разбира се, ако не броим набезите на костурчетата.


И така благодарен съм на кътинската баластриера, защото спаси рибарската ми чест, достави ми приятни емоции и зареди акумолаторите ми на макс.


Определено ме спечели за свой абонат и нямам търпение да я посетим заедно с Павката следващия път.

https://www.youtube.com/watch?v=CnsnjsIaMkA