Отдавна се каня да направим, така да се каже „Голям шлем” по софийските баластриери и забраната за риболов по останалите водоеми ни дава чудесна възможност, тази година да осъществим това начинание.


Някои от тях, като световрачанската и чепинската въобще не фигурират в графата на любимите ми, защото по една или друга причина не съм имал успешни риболови там, в малкото пъти които съм ги посещавал.


Негован е малко по-друга работа, защото преди две години често идвах на него.
Затова бях много въодушевен, когато открих любимото си място свободно.


Тук имах много приятни моменти на борба с хубави линове и едри каракуди, а уклея, червеноперката и костура бяха просто нахални досадници, които не ме интересуваха ни най-малко, защото не беше проблем да ги излъжа на въдицата.


Да но както се казва всичко тече и всичко се мени. Така, че днес основното ни занимание с Павката се наричаше дребен уклей, който макар и многоброен бе твърде капризен.


Няколкото дребни костура и още по-дребни червеноперчета, въобще не им прави чест, че се опитаха да ни крадат червеите от куките и не извикаха бабите и дядовците си да свършат тази работа.


Лина и каракудата изглежда са емигрирали към други водоеми или по-плитки места, защото намаше и намек, че съществуват в гола.




Въпреки малкото количество на улова, което би стигнало ние двамата с Павката да се нахраним за вечеря, но семействата ни щяха да си легнат гладни, то изключително приятното време и чудесното място на което бяхме, компенсираха до някъде тегавия риболов и не може да се каже, че си провалихме тотално деня.


На да ли ще го посетим скоро отново Негован, но това място има своето очарование и знаели човек, какво пък ще ни скимне другата седмица.

https://www.youtube.com/watch?v=c2Qhf0D8nIE