Риболов при баластриерата в село Пет могили

Грабнете още свежи идеи и информация за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов при баластриерата в село Пет могили:

  1. Мястото е с координати:

    гьола в дясно от седмиците и гьола до пътя

  2. Метод на риболов

    на плувка (0,5 – 0,75 – 1 – 2) гр. с директна 5-ца и 7-ца

  3. Захранка

    жито и бял червей

  4. Стръв

    бял червей, жито, хлебна троха

  5. Особености

    гьола до седмиците е пълен с виолетки, които атакуват стръвта непрекъснато

  6. Резултат

    слаб, десетина дребни каракуди и около 0,300 кг. дребен уклей

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    3

Поредният ни риболовен излет бе продиктуван от желанието ни да спечелим купата на свободните за риболов баластриери около София и направим най-накрая голям шлем, заснемайки ги всичките.


И тъй като „Санчо Панса” е забранен целогодишно, а и го имаме в сайта ни на клипче от преди няколко години, то двете последни места, които все избягвахме да ходим са „Петте могили” и „Световрачане”.


Световрачанският гьол е толкова отчайващо труден за риболов, че освен задълбочени познания по тактика и стратегия на риболова, ти трябва и голяма доза късмет за да направиш приличен излет.


Да речем, че знанията са налице, ама с късмета нещо в последно време куцам. От лотарийните билети най-много да ми се падне „регистрация по телефона”, така че предпочетохме „Петте могили”.


От поне деситилетие избягваме тези водоеми, защото последния път когато ги посетихме някаква месна киностудия беше заснела римейк на филма „Планетата на маймуните”, считайки, че изхвърляйки тонове боклуци си е маймунска работа.


Днес обаче бяхме приятно изненадани.


Малките разпокъсани гоьлчета които помнихме са се слели в няколко големи езера с приятна за активна почивка атмосфера на зеленина и спокойствие.


Големия гьол до пътя в който плуваха милиони пластмасови бутилки е засипан на 2/3, а останалата водна площ е почистена и се е превърнала в приятно местенце.


С Павката се курдисахме на езерцето в дясно от седмиците на място достойно да бъде ВИП зоната гьола.


Предусещайки отличен риболов заметнахме въдиците и зачакахме първите записани за кастинга каракуди да ни посетят. И си започна едно топене на плувките, напразни засичания и учудени възклицания от празните куки, докато най-накрая Павката не хвана една виолетка.


Оказа се че в този гьол сигурно са изсипани 10-тина тира с виолетки и слънчевки и те воюват помежду си за всяко червейче, трохичка или житно зрънце.
Какво ли не правихме – смяна на куки, плувки, различни дълбочини, стръв – резултата беше един и същ – виолетка на троха и жито и слънчевка на червей.


Разгеле с много майсторлък и търпение успяхме да хванем и по някоя и друга каракудка, че дори и едно линче, но рибарското ни достойнство бе непрекъснато наранявано от въздесъщите виолетки. За 50 години стаж по водоемите, аз лично не съм срещал място с такава количество от тази рибка.


Накрая за капак на всичко, Павката закачи една костенурка, която на самия бряг се самооткачи от куката, изплези му се и се върна обратно във водата, а аз хванах в полет при замятане водно конче.


До сега имам в актива си хванати по същия начин гларус на Созопол и водно шаварче на Санчо панса, но чак толкова малка цел – не. Абе майстора си е майстор.


Направини впечатление, че в този гьол нещата са малки – малки слънчаци и виолетки, малки каракудки, дори костенурката която хвана Павката беше малка, а иначе в средата няколко пъти се обърнаха големи като алигатори риби.


Бесен от вчерашния риболов, в неделята се телепортирах на езерото до пътя, с идеята да си отмъстя на тамошната каракуда и каквато друга гад клъвне.


Отново си намерих супер място и отново предвуксвах борба с едри каракуди.
Вместо това обаче се оказа, че в този гьол са изсипани вместо виолетки дребен уклей.


Това разбира се е за предпочитане защото поне поначесах малко крастата с него.


Два тигана дребосъци без дори да съм му баял със специални захранки, ловейки го ей така от немай къде, докато чакам баба каракуда да огладнее си е приемлив резултат.


За съжаление нищо друго не ми се обади и към 18,30ч. Приближаващите буреносни облаци окончателно ме убедиха, че е безмислено да продължавам.
Събрах такъма и напуснах бойното поле със смесени чувства.


От една страна гьоловете тук са станали значително по-привлекателни от преди. Дълбочините им, гъстата водна растителност и разказите на месни колеги предполагат наличието на едри риби и прилични риболовни емоции.


От друга – слабия риболов тези два дена ме разочарова достта.
Отдавам го на непознаване на дашните места и навиците на рибите и понеже обичам предизвикателствата със сигурност ще посетя „Петте могили” отново – някога.

https://www.youtube.com/watch?v=27BbF53zHFw
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още информация за риболов около София