Риболов в дъжда на река Блато до град Костинброд

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов на река Блато до град Костинброд:

  1. Мястото е с координати:

    42.823948, 23.211199

  2. Метод на риболов

    на полутежко с директна петица

  3. Захранка

    няма

  4. Стръв

    ручейник, бял червей

  5. Особености

    много дъжд и гръмотевици

  6. Резултат

    приличен като се има предвид условията – мрени, кленчета, кротушки, бабушки

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    5

Откакто Тръмп оттегли САЩ от споразумението за климатичните промени, нищо вече не може да попречи на времето да се прецака точно за уикенда.


Явно земната ос напоследък толкова се е наклонила, че у нас вече има само два сезона – зимен и дъждовен.


Това, че съм въртоглав си го знам от малък, ама че съм чак толкова шашав, че да отида на риба по време на мусоните и да дирижирам с въдицата по време на гърмотевиците си е определено тежка форма на патологична риболовна зависимост от която умирачка има, но отърване не.


В събота, както се казва облеках бялата си риза – разбирай рибарските си дрехи, целунах жена си за сбогом, нарамих калъфа с тоягите и се запътих към река Блато под непрестанния тътен на гърмотевиците.


Реката макар и пълноводна беше относително бистра в сравнение с това което представляваше на другия ден и още с първото хвърляне рибите дадоха индикация, че са готови да се хранят и че ручениците ми са първокачествени.


Идеята за този излет бе най-после да направя добър риболов на любимата ми мряна по река Блато.


И съвсем скоро първата очаквана и желана от мен хубавица се появи на куката.


Признавам си, че освен удоволствието което изпитах с тази мрянка, в душата ми се бе настанил и страхът от гъротевиците обикалящи недалечното било на планината и заради тях мокрещият ме дъжд бе просто невинно и досадно неудобство.


В този момент най-точно положението в което се вкарах, можеше да се опише с трите наши поговорки.


„Който се страхува от мечки, не ходи в гората”, „Риск печели, риск губи” и „Страх лозе пази”.


В края на крайщата хванах първата рибка от вида за който бях дошъл и смятах, че съм набарал ятото и ще ги разбия окончателно.


Последва обаче малко кленче което заплува веднага обратно и като чели каза на батковците си, че е безопасно да похапват от сервираните ручейници.


Защото след него се появиха два много по-прилични екземпляра от вида му, които безстрашно похапваха и бяха много учудени, че в крайна сметка ги арестувах в живарника, вместо да им позволя отново да се гаврят със стръвта ми.


Все пак на въдицата отново се появи една доста добра мрянка и това пак разпали надеждата в мен за заглавие на клип „Риболов на мряна по река Блато”


Уви, тя се оказа и последна за деня от вида си.


До края на риболова хванах още един приличен клен и една много добра бабушка, която макар, че заби във водораслите и се заплете в тях, успях с майсторлък и късмет да измъкна и разгледам отблизо.


Към 19 ч. облаците напуснаха билото на планината и се концентрираха над главата ми.


Гърмотевиците заплашително започнаха да приближават и нервната ми система не издържа на този тормоз.


Събрах такъма, освободих заложниците от живарника и поех да гледам поне втория мач от четвъртфиналите на световното.


В неделя, след обстойна консултация със синоптик бг. и осъзнавайки, че единствената пречка за приятно прекарване ще е обилният дъжд, а гърмотевиците са заминали да плашат най-вече централна България и имайки предвид, че не съм от захар и надали ще се разтопя от намокряне, отново поех към реката.


Това което обаче заварих там си бе отчайваща работа.


Кален кафеникъв мътиляк от непрекъснатите валежи, влачещ водорасли, клечки и всякъкав род човешки боклуци.


Силно съмнение се загнезди в мен под лъжичката, че въобще нещо ще клъвне.


На туй отгоре дъждът който този ден си имаше доста пикови валежи, нямаше никакво намерение да спира и само „люспата”, както с Павката наричаме различните модели дъждобрани ме пазеше от обилно намокряне.


Този ден спокойно влизаше в представата за поговорката „Пени се, не пени се, ще го ядем”


Нямаше връщане назад, така, че отново заседнах на същото място и заметнах.


Дълго време в продължение на поне два часа, където и да хвърлех, нямаше и помен от рибата.


Все пак пред алтернативата да се пребера безрибен и да изтърпя унижението от жената, която с тон на топспециалист по рибарлък ще ме посрещне с „Аз нали ти казах, че на тоя дъжд нищо няма да хванеш” и „Вместо да си останеш в къщи и да свършиш нещо, си побегнал на това време да гониш Михаля”, реших да упорствам до край и ако е рекъл Господ да си спестя ядовете у дома.


Всяко упорство в края на крайщата се възнаграждава и някъде към 16 ч. ме изненада първото истинско кълване и една бабушка разбрала, че да живее трябва да яде независимо от времето.


След това още една реши да последва примерът й и нещата потръгнаха.


Тук искам да отбележа, че съм с 10 кука, тъй като търся мряната и доста голяма част от кълванетата пропусках, защото единствено бабушката се бе активизирала и кълвеше непрекъснато.


Няколкото кленчета и кротушки бяха по-скоро плод на случайност отколкото на активно кълване от тяхна страна.


Мряната беше забегнала някъде и ако не бях хванал предния ден, щях да си мисля, че на това място я няма въобще.


Нещата вървяха добре, защото дъжда временно бе престанал, но поедно време облаците над главата ми се сгъстиха и почерняха и от небето се изсипа истински порой за двадесетина минути.


Рибата се пресече и нищо не пипна по време на дъжда.


Над главата ми непрекъснато преминаваха автомобили по моста и съм сигурен, че ако не бе забранено спирането, хорат които ме гледаха невярващо от колите, щяха да спират и да ме снимат и после да ме изтипосат в подигравателно клипче по Фейса.


Дъжда накрая спря и насреща се облещи прекрасна дъга.
След 10 минути рибата отново се активизира и в крайна сметка завърших този толкова странен и мокър риболов с приличен за условията улов.


Прибрах доволен и горд от себе си и с чувството, че тези два дена съм победил природата и закостенелите рибарски възгледи, кога и защо не кълве рибата, които са по-скоро оправдание, отколкото реалност.


А времето – майната му, като иска да вали, да вали не ме плаши, но да го дава по-кротко с гърмотевиците, защото не знам дали следващия път, ще съм толкова смел.


Всъщност знам, ама все пак нека да не гърми!

https://www.youtube.com/watch?v=PjrBTfbdg88
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София