Откакто Тръмп оттегли САЩ от споразумението за климатичните промени, нищо вече не може да попречи на времето да се прецака точно за уикенда.


Явно земната ос напоследък толкова се е наклонила, че у нас вече има само два сезона – зимен и дъждовен.


Това, че съм въртоглав си го знам от малък, ама че съм чак толкова шашав, че да отида на риба по време на мусоните и да дирижирам с въдицата по време на гърмотевиците си е определено тежка форма на патологична риболовна зависимост от която умирачка има, но отърване не.


В събота, както се казва облеках бялата си риза – разбирай рибарските си дрехи, целунах жена си за сбогом, нарамих калъфа с тоягите и се запътих към река Блато под непрестанния тътен на гърмотевиците.


Реката макар и пълноводна беше относително бистра в сравнение с това което представляваше на другия ден и още с първото хвърляне рибите дадоха индикация, че са готови да се хранят и че ручениците ми са първокачествени.


Идеята за този излет бе най-после да направя добър риболов на любимата ми мряна по река Блато.


И съвсем скоро първата очаквана и желана от мен хубавица се появи на куката.


Признавам си, че освен удоволствието което изпитах с тази мрянка, в душата ми се бе настанил и страхът от гъротевиците обикалящи недалечното било на планината и заради тях мокрещият ме дъжд бе просто невинно и досадно неудобство.


В този момент най-точно положението в което се вкарах, можеше да се опише с трите наши поговорки.


„Който се страхува от мечки, не ходи в гората”, „Риск печели, риск губи” и „Страх лозе пази”.


В края на крайщата хванах първата рибка от вида за който бях дошъл и смятах, че съм набарал ятото и ще ги разбия окончателно.


Последва обаче малко кленче което заплува веднага обратно и като чели каза на батковците си, че е безопасно да похапват от сервираните ручейници.


Защото след него се появиха два много по-прилични екземпляра от вида му, които безстрашно похапваха и бяха много учудени, че в крайна сметка ги арестувах в живарника, вместо да им позволя отново да се гаврят със стръвта ми.


Все пак на въдицата отново се появи една доста добра мрянка и това пак разпали надеждата в мен за заглавие на клип „Риболов на мряна по река Блато”


Уви, тя се оказа и последна за деня от вида си.


До края на риболова хванах още един приличен клен и една много добра бабушка, която макар, че заби във водораслите и се заплете в тях, успях с майсторлък и късмет да измъкна и разгледам отблизо.


Към 19 ч. облаците напуснаха билото на планината и се концентрираха над главата ми.


Гърмотевиците заплашително започнаха да приближават и нервната ми система не издържа на този тормоз.


Събрах такъма, освободих заложниците от живарника и поех да гледам поне втория мач от четвъртфиналите на световното.


В неделя, след обстойна консултация със синоптик бг. и осъзнавайки, че единствената пречка за приятно прекарване ще е обилният дъжд, а гърмотевиците са заминали да плашат най-вече централна България и имайки предвид, че не съм от захар и надали ще се разтопя от намокряне, отново поех към реката.


Това което обаче заварих там си бе отчайваща работа.


Кален кафеникъв мътиляк от непрекъснатите валежи, влачещ водорасли, клечки и всякъкав род човешки боклуци.


Силно съмнение се загнезди в мен под лъжичката, че въобще нещо ще клъвне.


На туй отгоре дъждът който този ден си имаше доста пикови валежи, нямаше никакво намерение да спира и само „люспата”, както с Павката наричаме различните модели дъждобрани ме пазеше от обилно намокряне.


Този ден спокойно влизаше в представата за поговорката „Пени се, не пени се, ще го ядем”


Нямаше връщане назад, така, че отново заседнах на същото място и заметнах.


Дълго време в продължение на поне два часа, където и да хвърлех, нямаше и помен от рибата.


Все пак пред алтернативата да се пребера безрибен и да изтърпя унижението от жената, която с тон на топспециалист по рибарлък ще ме посрещне с „Аз нали ти казах, че на тоя дъжд нищо няма да хванеш” и „Вместо да си останеш в къщи и да свършиш нещо, си побегнал на това време да гониш Михаля”, реших да упорствам до край и ако е рекъл Господ да си спестя ядовете у дома.


Всяко упорство в края на крайщата се възнаграждава и някъде към 16 ч. ме изненада първото истинско кълване и една бабушка разбрала, че да живее трябва да яде независимо от времето.


След това още една реши да последва примерът й и нещата потръгнаха.


Тук искам да отбележа, че съм с 10 кука, тъй като търся мряната и доста голяма част от кълванетата пропусках, защото единствено бабушката се бе активизирала и кълвеше непрекъснато.


Няколкото кленчета и кротушки бяха по-скоро плод на случайност отколкото на активно кълване от тяхна страна.


Мряната беше забегнала някъде и ако не бях хванал предния ден, щях да си мисля, че на това място я няма въобще.


Нещата вървяха добре, защото дъжда временно бе престанал, но поедно време облаците над главата ми се сгъстиха и почерняха и от небето се изсипа истински порой за двадесетина минути.


Рибата се пресече и нищо не пипна по време на дъжда.


Над главата ми непрекъснато преминаваха автомобили по моста и съм сигурен, че ако не бе забранено спирането, хорат които ме гледаха невярващо от колите, щяха да спират и да ме снимат и после да ме изтипосат в подигравателно клипче по Фейса.


Дъжда накрая спря и насреща се облещи прекрасна дъга.
След 10 минути рибата отново се активизира и в крайна сметка завърших този толкова странен и мокър риболов с приличен за условията улов.


Прибрах доволен и горд от себе си и с чувството, че тези два дена съм победил природата и закостенелите рибарски възгледи, кога и защо не кълве рибата, които са по-скоро оправдание, отколкото реалност.


А времето – майната му, като иска да вали, да вали не ме плаши, но да го дава по-кротко с гърмотевиците, защото не знам дали следващия път, ще съм толкова смел.


Всъщност знам, ама все пак нека да не гърми!

https://www.youtube.com/watch?v=PjrBTfbdg88