Най-накрая настъпи времето с Павката да налазим ниските водоеми под 500 м.


На него така му се бе закаракудило, а на мен замренило, че езерцето в с. Петрич, бе почти безалтарнативна дестинация удоволетворяваща желанията и на двама ни.


От отдавна се мъча да направя клипче за р. Тополница, в която е твърде вероятно човек да хване златната, сребърната или медната рибка, заради изпускането на подбни метали във водите й.


За мое съжаление обаче, все нещо се случва и мисията се проваля.


И този път нещата не се развиха по план и след като се натъкъмих и заметнах, реката изведнъж забоботи и увеличи нивото си с 40 – 50 см.


В този момент Павката ми звънна, че отбелязал първата каракуда и това окончателно за днес, прекрати мераците ми за мряна.


Набързо събрах и се преместих на гьола при него.


Този път се бяхме подготвили с най-разнообразна стръв за всякакви условия.


В менюто което сервирахме за деня, можеше да се поръчат ручейници, лежляци всякакви видове червей и различни зърнено-тестени премамки.


А с житото което бях сварил, със сигурност щях да съм новия Мастер шеф на Бългрия в рибешката кулинария.


За това за мен пренастройката от речен риболов към риболов в застояла вода, не предизвика така характерните ми нервни изблиции, придрожени с нелицеприятни словосъчетания, а напротив всичко мина в границите на предварително очаквана и планирана смяна на тактиката.


А и успяхме да се класираме първи на единственото място на гьола под високо дърво хвърлящо дебела сянка и осигоряващо прохлада в иначе задушливата жега.


Та както се казваше в една реклама – какво му трябва повече на един истински мъж, от хубав водоем, дебела сянка и топната въдица.


Е за Павката важи правилото и за биричката в ръка, но това са подробности.


Още докато се подготвях да доведа нещата до съвършенство с мястото което си избрах и косих няколкото израснали не където трябва шавара, Павката бодна и втора каракуда и това засили увереността ни за успешен излет.


Разбира се като, във всяка уважаваща се история или турски телевизионен сериял, винаги има НО за съспенд, така стана и при нас.


Но вместо каракудата, която тук е с добри размери да полудее и да се надпреварва за „божественото ” ми житце, полудяха дребни перчици с размер удоволствие за начинаещ малолетен риболовец, които не допускаха тромавата бабаджа да се класира за стръвта ни.


И така до свечеряване гол след гол, ама не с отбора каракудите, а на перките младша възраст.


Времето от своя страна промени изведнъж мнението си и от слънчево и безоблачно започна да събира орда от тъмно сини облаци, които от време на време всяваха основателни страхове с далечни гърмотевични тътени.


В края на крайщата явно не му бе до нас, защото някак си всичко ни подмина и си останахме само с очакването за сериозна буря и разреждащо се електрическо напрежение върху главите ни.


Към 18 часа най-накрая търпението и постоянстото ни се отблагодариха и първата ми каракуда упорито се задърпа на въдицата ми.


След още половин час излезе и втората, а и по самите кълванета си личеше, че някой с по-големи размери се е активизирал и похапва масово.


Павката се сби с една доста едра представителка на вида, която в последния момент, като видя кепчето обърна рязко назад и скъса.


Е не и се размина безнаказано, защото на майка й сигурно още и се червят перките от срам, от пожеланията на Павката, но както се казва такъв е живота.


Не след дълго успях да бодна поредната натрапница, която на няколко пъти ми отмъкваше безнаказано житцето и риболова започна да прилича на сравнително успешен.


Последва и едно маломерно линче, което истински ме зарадва, заради информацията от местен колега, че от две години не е улавял лин във водоема.


След това една нахална корубеста водна твар си замина с пирсиг в устата и нада ли би се приближила скоро до меото място.


Накрая последва и дълго очакваната засечка на килограмова красавица и екшъна за който човек си мечтае през седмицата.


Вярно е че излета не протече съвсем според очакванията ни, които винаги граничат с фантастиката и пълнят живарниците ни догоре, но пък имахме достатъчно кълванета и реализирани риби, което определено изпълни със съдържание почивката ни.


Като вземем предвид и че отървахме сериозна буря, само няколкото колеги които дойдоха в последствие и изпълнената със зеленина и живот природа наоколо, считаме, че откриването на риболова по ниските водоеми за сезон 2018 е успешно.


Винаги може да се желае още и още, но ако всеки път се реализират очакванията ни, сто на сто риболова няма да е този интересен и забладяващ ни спорт, превърънал се вече в начин на живот.

https://www.youtube.com/watch?v=GaZkt407vYk