Риболов в езерото на село Петрич

Вижте още десетки видеа за риболов около София като се абонирате за нашия канал.

Как се приготвихме за риболов в езерото на село Петрич:

  1. Мястото е с координати:

    42.606529, 24.015819

  2. Метод на риболов

    на плувка 1 гр. с директна петица

  3. Захранка

    жито, царевица

  4. Стръв

    ручейник, лежляк, бял червей, торен червей, жито, царевица, хлебна троха

  5. Особености

    не можеше да се лови на червей от слънчевката

  6. Резултат

    добър – около три кг. каракуда и много дребни перки

  7. Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие

    7

Най-накрая настъпи времето с Павката да налазим ниските водоеми под 500 м.


На него така му се бе закаракудило, а на мен замренило, че езерцето в с. Петрич, бе почти безалтарнативна дестинация удоволетворяваща желанията и на двама ни.


От отдавна се мъча да направя клипче за р. Тополница, в която е твърде вероятно човек да хване златната, сребърната или медната рибка, заради изпускането на подбни метали във водите й.


За мое съжаление обаче, все нещо се случва и мисията се проваля.


И този път нещата не се развиха по план и след като се натъкъмих и заметнах, реката изведнъж забоботи и увеличи нивото си с 40 – 50 см.


В този момент Павката ми звънна, че отбелязал първата каракуда и това окончателно за днес, прекрати мераците ми за мряна.


Набързо събрах и се преместих на гьола при него.


Този път се бяхме подготвили с най-разнообразна стръв за всякакви условия.


В менюто което сервирахме за деня, можеше да се поръчат ручейници, лежляци всякакви видове червей и различни зърнено-тестени премамки.


А с житото което бях сварил, със сигурност щях да съм новия Мастер шеф на Бългрия в рибешката кулинария.


За това за мен пренастройката от речен риболов към риболов в застояла вода, не предизвика така характерните ми нервни изблиции, придрожени с нелицеприятни словосъчетания, а напротив всичко мина в границите на предварително очаквана и планирана смяна на тактиката.


А и успяхме да се класираме първи на единственото място на гьола под високо дърво хвърлящо дебела сянка и осигоряващо прохлада в иначе задушливата жега.


Та както се казваше в една реклама – какво му трябва повече на един истински мъж, от хубав водоем, дебела сянка и топната въдица.


Е за Павката важи правилото и за биричката в ръка, но това са подробности.


Още докато се подготвях да доведа нещата до съвършенство с мястото което си избрах и косих няколкото израснали не където трябва шавара, Павката бодна и втора каракуда и това засили увереността ни за успешен излет.


Разбира се като, във всяка уважаваща се история или турски телевизионен сериял, винаги има НО за съспенд, така стана и при нас.


Но вместо каракудата, която тук е с добри размери да полудее и да се надпреварва за „божественото ” ми житце, полудяха дребни перчици с размер удоволствие за начинаещ малолетен риболовец, които не допускаха тромавата бабаджа да се класира за стръвта ни.


И така до свечеряване гол след гол, ама не с отбора каракудите, а на перките младша възраст.


Времето от своя страна промени изведнъж мнението си и от слънчево и безоблачно започна да събира орда от тъмно сини облаци, които от време на време всяваха основателни страхове с далечни гърмотевични тътени.


В края на крайщата явно не му бе до нас, защото някак си всичко ни подмина и си останахме само с очакването за сериозна буря и разреждащо се електрическо напрежение върху главите ни.


Към 18 часа най-накрая търпението и постоянстото ни се отблагодариха и първата ми каракуда упорито се задърпа на въдицата ми.


След още половин час излезе и втората, а и по самите кълванета си личеше, че някой с по-големи размери се е активизирал и похапва масово.


Павката се сби с една доста едра представителка на вида, която в последния момент, като видя кепчето обърна рязко назад и скъса.


Е не и се размина безнаказано, защото на майка й сигурно още и се червят перките от срам, от пожеланията на Павката, но както се казва такъв е живота.


Не след дълго успях да бодна поредната натрапница, която на няколко пъти ми отмъкваше безнаказано житцето и риболова започна да прилича на сравнително успешен.


Последва и едно маломерно линче, което истински ме зарадва, заради информацията от местен колега, че от две години не е улавял лин във водоема.


След това една нахална корубеста водна твар си замина с пирсиг в устата и нада ли би се приближила скоро до меото място.


Накрая последва и дълго очакваната засечка на килограмова красавица и екшъна за който човек си мечтае през седмицата.


Вярно е че излета не протече съвсем според очакванията ни, които винаги граничат с фантастиката и пълнят живарниците ни догоре, но пък имахме достатъчно кълванета и реализирани риби, което определено изпълни със съдържание почивката ни.


Като вземем предвид и че отървахме сериозна буря, само няколкото колеги които дойдоха в последствие и изпълнената със зеленина и живот природа наоколо, считаме, че откриването на риболова по ниските водоеми за сезон 2018 е успешно.


Винаги може да се желае още и още, но ако всеки път се реализират очакванията ни, сто на сто риболова няма да е този интересен и забладяващ ни спорт, превърънал се вече в начин на живот.

https://www.youtube.com/watch?v=GaZkt407vYk
Последвайте ни още в

Харесва ли ви този излет?

Още видеа за риболов около София