По Гергьовден, след ултиматума на жена ми, имах две опции на разположение за отбелязване на празника.
 
Или консумацията на два килограма агнешка мръвка или два дена риболов.
 
Така че в крайна сметка спасих живота на някое невинно агънце и някъде към 12 ч. кацнах на язовир Волуяк или още Мрамор с надеждата, че Всевишния ще ме дари с риболовна благодат заради милостта ми към животните.
 
Разбира се, че късното ми идване предполагаше да се класирам на някое от последните свободни места в най-плитката част на язовира и така се получи на практика.
 
Каквото и да правя, каквито и намерения да имам за ранно идване, нищо не се получава.
 
Вечерно време към 22 ч. талъсамясвам ококорен, та го откарвам буден чак до първи петли.
 
Или както се пее в една народна песен, „Вечер ме бият да лягам, сутрин ме ритат да ставам”
 
Затова вече не се и надявам в почивен ден да хвана някоя добра капия по язовирите и съм се примирил на каквото е останало незаето.
 
Така де, моето си е мое и няма как някой друг да ми го излови.
 
Та както вече споменах към 13 ч. най-накрая заметнах и се включих в наддаването.
 
Тъй като според мен целта на всяко едно клипче е да е полезно с някаква информация на гледащите го, искам да споделя нещо сериозно и важно за всеки риболовец особено в месеците април, май и юни.
 
По стечение на ококорването ми по късни доби, случайно превключих телевизора на първа програма и попаднах на предаване с един ентомолог обясняващ как да се предпазим от кърлежи.
 
Има две опасности при риболовните излети от които изпитвам силни притеснения – светкавици и кърлежи.
 
Особено от тия малки кръвосмучещи гадове от които съм си патил в миналото.
 
Та този господин изцяло обърна представата ми как се отстранява тази твар от кожата на пострадал човек или животно.
 
До сега си мислех, че правилният начин е да се намаже кърлежа с някаква мазнина за да не може да диша, да се отпусне и с въртеливи движение в посока обратна на часовниковата стрелка да се извади внимателно, за да не му се скъса хобота.
 
Точно така навремето в една Бургаска болница ми махнаха един такъв вампир.
 
Оказва се обаче и то напълно аргументирано, че това е погрешен начин и трябва да се действа тъкмо обратно.
 
Защото при запушване на дихателните му отвори, гадината се стресира и се стреми да намали обема си, като повръща стомашното си съдържание барабар с всичките патогени в него в гостоприемника.
 
Така реално става заразяване от него заради неправилният начин на отстраняването му.
 
Ученият каза, че дори заразен кърлеж може да не ни зарази, ако действаме правилно и внимателно а именно:
 
Насекомото се хваща с тънки пинсети от рода на тези с които жените си скубят веждите съвсем близо до кожата и се изтегля нагоре с едно движение.
 
Няма смисъл от никакво въртене в каквато и да е посока, защото кукичките по хоботчето му не са във винтова линия.
 
Това че може хобота му да се скъса и остане в нас не е никакъв проблем защото той не е заразен и ако не го изчоплим със стерилизирана игла, то след няколко дена организма ни сам ще го изхвърли.
 
Не трябва да се пипа с голи ръце, защото по тях винаги имаме микроранички през които може да ни инфектира.
 
Разбира се най-важно през тези месеци е превенцията, дълги панталони с чорапи нахлузени върху тях, твърди обувки, най-добре леки ботуши и ризи с дълъг ръкав.
 
А след излета е добре да си направите един обстоен преглед вкъщи.
 
Не случайно описвам така подробно нещата свързани с тази твар, защото едно подценяване може да създаде големи проблеми и да прати човек в болница или недай си Боже във вечните риболовни полета.
 
Предполагам, че и доста други колеги освен мен са били в заблуждение относно отстраняването на кърлежа при ухапване, така че се надявам тази информация да им е полезна.
 
Самия риболов не бе нещо запомнящо се и все пак отбелязах един, два тигана каракудки, като и горе-долу толкова ми се откачиха при вадене.
 
Все пак е нещо имайки предвид, че няколко колеги които се отбиха при мен на тръгване ми се оплакаха, че не са имали пипане.
 
На другия ден бръмнах до язовир Безден, който макар и платен е един от малкото които имат собствена дива популация лин и си заслужава посещението.
 
Там от два часа преди моето пристигане бяха моят приятел и колега Митко Петров и сина му, с който се бяхме уговорили предната вечер.
 
Двамата скубеха перки в темпо за световен рекорд на Гинес и накрая май успяха да го постигнат.
 
Аз се чучнах до тях и захерабунствах с надеждата, че все на някой дърт зелен лигльо или караконджул ще му се дояде китайско.
 
Дълго време нямах пипане и Митака и Тошето ме скъсаха от бъзик да се откажа от тия китайски глупости и да си мина на нашенска плувка.
 
Накрая обаче стана, че който се смее последен, най-добре се смее и един канален сом, който в първия момент от вълнение с Митака помислихме за нашенски обърна посоката на шегите.
 
Сега дали е канален сом или както Митко проверил по-късно в нета, казва че е син бичи сом нямам идея пък и не е важно.
 
Важното е че последната шега беше за тяхна сметка, че отсега нататък кажат ли нещо против херабуната ще ходят след мен и ще ми носят багажа.
 
Оставям записа нататък с оригиналния звук и емоции, защото един коментар само би отнел от удоволствието на случилото се.

https://youtu.be/3O-oEwe5re8