В неделя към 14 ч. бръмнах до Световрачанският гьол, ей така от немай къде.


Първо не ми се въргаляше в леглото цял следобед, защото за мен това не е почивка, а жива мъка.


И второ нямаше как да разбера дали съм излезнал от каръшката дупка в която човек изпада 40 дена преди рожденният си ден, според твърденията на парапсихолози, номеролози и тем подобни лози, комуникиращи си с неизвестни нам сили.


Мрачният ден и разкаляният път бяха отказали предарително други колеги желаещи да покъцат тук и аз се оказах единственият ненормалник на целия гьол.


Та поне спокойствието бе в кърпа вързано, а едвам подухващия вятър и гладката водна повърхност, допълнително стимулираха настроението ми към горната граница на удоволствието.


Оставаше да даде по някоя и друга риба и излета щеше да се превърне в пълноценно изживяване.


Бях се навил да избягвам дребните перки и уклей и съвсем тенденциозно започнах с 12-ка кука, която в последствие смених с 10-ка, та барем бодна едри линове и каракуди.


След половин час попипвания и придърпвания и след няколкото незаслужаващи си усилията по заснемането им перчици, плувката тръгна мощно на страни и нещо едро се запривива във водата.


И отново стария номер – докато включа камерата животинката се свря във водораслите и всичко свърши преди да е почнало.


След още половин час обаче, бях значително по-концентриран и първия добър линчок се озова в кепа.


Мина известно време и този път изведнъж от нищото, плувката както си стоеше права и непомръдваща дирекно се капична назад като разтреляна.


Засекох и този път усетих много здрава съпротива.


Явно житото и царевицата които бях подхвърлил бяха привлекли риби от клас супер бабаджанка и една от тах беше решила да се пребориме.


В крайна сметка победих по точки и каракудата отиде на оглед в живарника.


Денят започна да се превръща в прекрасен, а аз вече бях доволен дори и нищо повече да не ми клъвнеше.


Като си помисля, колко години избягвах този гьол и нямах хванато рибе по него по-тежко от 100 гр., как да не бях доволен.


Наближаващото свечеряване и засилващата се активност на рибоците по това време, ме караха да си мисля, че няма да са само тези две рибета от заслужаващите внимание.


По едно време започна кълване на всяко хвърляне и на каквато и стръв да турех.


Засичах идеални потапяния, а насреща никой, докато най-накрая ивадих един хубав рак.


Явно житото и царевицата по дъното вече ги бяха оклюцкали и сега нападаха методично стръвта ми.


За да се отърва от тях и да продължава да ловя на дъното подхвърлих сериозно количество жито и набезите им престанаха.


Само, че дойде ред на костенурките нинджа, които поеха ролята на раците.


В крайна сметка всичко си има край и след като преместих две от тях в гьола зад мен, отново последва разтрел на плувката и друг 400 гр. хубавец със зелени одежди се присъедини към купона в живарника.




Малко преди тръгване успях да затапя с една истинска около килограма хубавица, която ме развалнува с дълбоководните си пируети и силово дърпане.


Както и друг път съм споменавал, накрая победи човекът и риболова за деня приключи.


Такива очаквано неочаквани риболови винаги ме изпълват с максимално удоволствие.


А факта, че този ми се случи един ден преди рожденният ми ден и това, че винаги имам запомнящи се риболови тогава, ме карат къде на майтап къде на истина, поне за себе си да нарека 12 юни „денят на лятното рибокълване”, а дните около тази дата „кълванници”


И така вече абсолютно паранаучно си обяснявам незатихващата ми страст към този прекрасен спорт.

https://www.youtube.com/watch?v=mtX0fSsjzYY