През забраната, нямаме много възможности да посетим малко известни водоеми, но отдавна се канехме да проверим гьолчетата, които съвсем случайно открихме миналата година по пътя за филмовата къща на яз. Искър.
Наистина съвсем случайно ги видяхме, защото още през ранният март бяхме тръгнали за платика и дърветата не се бяха разлистили, та между тях ни просветна някаква водна площ.


Като знам колко често сме посещавали точно филмовата къща и не сме забелязвали тези гьолчета, предполагам, че не сме само ние риболовци за които те са Тера инкогнита. Дори последното, което е най-далече от пътя ни се представи преди днешния излет в Гугълмапса.
Та тези баластриери тази година влизат в разрешените водоеми през забраната под името „баластриери в местността „Мечката“ на гр. Самоков”


Тази година около 20 март ходихме на язовира и след като до 14 ч. нищо не клъвна се отбихме, ако може да спасим капото на тези гьолчета. Имаше още двама трима колеги, които клечаха с въдици и това ни обнадежди, че сигурно има някаква риба в тях.
Хванахме доста кленчета, които и със силата на въображението не можеше да се нарекат мерни, но имахме нонстоп кълванета. Един от колегите обаче хвана за два три часа много прилични кленове един от които надхвърляше килограм.


Ето защо днес заредени с голяма доза оптимизъм сме се запътили към тези непознати гьолчета, разположени в „задния двор на язовира”.


Водоемите са три броя, като най-големия и може би най-стар е и най-далече от пътя водещ до филмовата къща. Практически след като завиете от шосето София Самоков по пътя за филмовата къща, точно срещу контейнера за отпадъци падащ се от лявата страна, на около 50-тина метра са първите две гьлчета.
Те са сравнително малки и плитки. Средното най-малкото от трите е по-дълбоко от съседното и именно в него риболовстваше колегата с хубавите кленове от предишното ни посещение.
Рибното поселение в тези два гьола се изчерпва клен, каракуда, кротушка и костур, като за последния не можем да потвърдим, тъй като нямахме отбелязан такъв случай на кукичките си.


До третия гьол който е на около двеста метра от тях води черен път покрай самата река и той е видимо най-големия и най-дълбокия.. По сведения от местни колеги в него освен споменатите видове риба има шаран и черна мряна. Днес той беше препълнен от дъждовете и преливаше през пътя в реката.

В крайна сметка решихме да се върнем на първото гьолче и се паркирахме на едно много удобно място в средата му.


Що се отнася до риболова той се размина видимо с очакванията ни и причината за това според нас бе тоталната смяна на времето следобед. От слънчево и топло до мрачно и дъждовно в рамките на няколко часа.


Та бързите два прилични клена излезли един след друг около триста грама (единият успяхме да заснемем), бяха и последните които ставаха за трапеза. Другите десетина бяха маломерни. Към кленовете трябва да се прибавят и няколкото кротушки и една каракуда около 150 грама .
Докато времето беше хубаво и слънчево, макар и с умерен вятър, рибата вземаше на каквато и стръв да й поднесем – бял, торен, жито, царевица.
След това отряза като с нож и в края на деня бяхме единствените измокрени от дъжда луди по тези географски ширини.


В заключение може да се каже, че тези гьолчета са предизвикателство за кленаджията и може да се очакват добри резултати особено на царевица.
Също така, че в този забранен период са една приятна алтернатива на не до там красивите и пренаселени Софийски баластриери и един или няколко излета до тях са приятна и зареждаща почивка.

https://www.youtube.com/watch?v=krJiAURu0WQ