Последвайте ни още вДнес сме се запътили към езерата в подножието на връх Издремец в Ст. Планина.
За тях в нета има малко информация и това възбуди любопитството ни.
Езерата се намират на около 6-7 км. над с. Бов и за това нашият приятел Иван Бекярски от ЛРД „Грохотен” гр. Своге предложи да дойде с нас и да ни разведе из района.
На път за селото се отбихме на гара Бов, където Иван предложи да ни покаже река Трескавец. Главният поток на реката извира от върх Издремец и за това по пътя който караме може да се стигне до него, но трабва автомобила да е високо-проходен.
Реката е с дължина 9 км. и се влива в Искъра. Някога тя е била много буйна и пълноводна и е правила големи поразии, особено след порой и снеготопене. Това е наложило нейното залесяване по цялото и крайбрежие, изграждането на бентове и дори изселване на живущите близо до нея. Основният вид риба в реката е балканската пъстърва.
https://www.youtube.com/watch?v=Hjlm5DKOv1o
Преди да влезем в село Бов Иван ни разказа интересна легенда свързана с името на селото.
През 1205 г. цар Калоян побеждава кръстоносците в битката при Одрин и пленява 4000 рицари заедно с император Балдуин Фландърски. Царят постъпва великодушно като вместо да ги унищожи ги разселва в различни краища на държавата за да му служат. Така – Маркиз дьо Сент Бьов и неговите хиляда души – край днешното село Бов, граф Орландо в Орландовци край София, конт дьо Фрей в Кондофрей – Кюстендилско и барон Арел в Пасарел.
В центъра Бов останахме учудени от големия за село хотел който видяхме, имащ включително и конферентна зала. Така, че желаещите удобства туристи могат да спят спокойно в него.
Самият път до езерата е доста труден и за това, ако чорек идва с лек автомобил, трябва да е по-внимателен при изкачването. По пътя има чешма с изворна вода и бесетка, където може да починете и разхладите.
Най-накрая пристигнахме на езерата. Интересно е, че голямото с площ около 6 дек. се пада в територията на ЛР Дружинка на с. Бов, а малкото с около 3 дк. площ, което е съвсем близо на територията на Дружинката от Лакатник.
Езерата са свлащишни с изворна вода с надморска височина 1100м., като средната им дълбочина е около метър, а максималната около 2 метра.
Основните видове риба които ги обитават са въздесъщата каракуда, шаран, бял амур.
Инцидентно може да се хванат още щука, лин и сом.
Лошото е че през 2011 г. поради лютата зима езерата замръзват и голяма част от рибата в тях загива.
Статута на езерата е свободен и всеки риболовец с билет може да си пробва късмета.
Аз за няколко часа наскубах доста дребна каракуда на стената на голямото езеро. Там в близост до брега е най-дълбоко. За съжаление не ми остана време за малкото езеро, което бе обрасло с водна растителност и изглежда по-перспективно за сефте посещение.
Павката въобще не стигна до въдиците, защото заслепен от красотата и величието на гледката, нарами фотоапарата и не го пусна до края.
На голямото езеро е разположена еко ферма „Чемерник” в която има места за преспиване, няколко обяздни коня за разходка и малък зоокът където може да се видят – елен лопатар,сърни, муфлон, диво прасе.
Може да си купите и от екопродуктите на фермата – мляко, сирене, кашкавал.
На долното езеро пък е построена хижа „Тръстеная”, където също има места за преспиване. Около хижата има насаждения от малини и арония.
В заключение искаме да споделим на всички намерили време да гледат това филмче, че пътешествието ни до Издремец за нас се превърна в една много приятна и отморяваща изненада и независимо, че риболова не бе от успешните се надяваме да го посетим отново в най-скоро време още повече, че се очаква езерата да бъдат масово зарибени с шаран и амур