Цяла седмица с Павката водихме тежки преговори за местонахождението на съботния риболов.


Той като заклет привърженик на застоялата вода и плувката искаше да отидем на някой водоем, а аз като предпочитащ реките го убеждавах в предимствата на речния риболов.


В крайна сметка си стиснахме ръцете за гьола при село Петрич, където река Тополница тече на 10-тина метра от него.


Така поговорката „И вълкът сит и агнето цяло” намери практическо значение с това ни решение.


Павката щеше да дебне рибата в гьола, а аз щях да имам и възможността да преслушам набързо реката.


Заварихме водоемчето покрито с трева и водорасли и добре, че двама местни колеги бяха поизчистили две хубави дупки, та се разположихме на тях.


Разбира се първо попитахме колегите които тъкмо си тръгваха и им благодарихме за добре свършената работа.


От друга страна ние пък щяхме да захранваме цял следобед дупките, така че с тях щяхме да сме квит.


Най-накрая към 12 часа успях да топна плувката и през първите два часа регистрирах няколко кълванета на троха и жито, но нищо сериозно не обърна внимание на стръвта ми.


Това ми бе достатъчно да грабна кутията с ручейници и да забия на около триста метра след гьола по реката, където открих супер бент, най-вероятното обиталище на тежки мрени и клендаци.


Павката се премести временно на мойта дупка с идеята да ми излови рибата за наказание, където го изоставям сам на гьола, а и чадъра който бях издигнал явно му подейства като светната лампа на нощна пеперуда, защото слънцето този следобед си бе направо безмилостно.


Още на второто хвърляне една невръстна мрянка дойде да ме огледа отблизо и това ме обнадежди силно.


Преместих се на брега малко в дясно от бента и за секунди боднах една мряна с размер „доволно”


След това обаче се заредиха представителки на вида й тамън влезнали в пубертета, които за 4 те часа прекарани от мен там, успяха да оклюцат цялата кутийка ручейници и към 18 ч. приключил позорно с риболова по реката, се завърнах на гьола.


Междувременно Павката бе хванал една добра каракуда и няколко прилични перки, а и най-вероятно някъкъв хулиган шарковец му бе свил тоягата на две и отмъкнал житното зърно барабар с куката.
Тъй ката не оставаше много време до мръкнало, аз и не разчитах да имам кой знае какви емоции особено в напълно непознат водоем, а и фиаското по реката бе помрачило настроението ми достатъчно.


И както често става нещата се обърнаха на 180 градуса.


След няколко бойки кълванете засекох прилична каракуда, която реших да вадя без кепа и сбърках.


Научил урока си за следващите три бабджанки не допуснах тази грешка и в крайна сметка се озоваха в живарника.


Няма съмнение, че това място си заслужава лонгуркането по дупките след Байлово и е чудестна дестинация за риболов и почивка.


Диво и красиво местенце, където човек може да риболовства едновременно и в езерото и на реката – какво по-хубаво от това.

https://www.youtube.com/watch?v=nMAoYkXSBMg