Веднага искам да поясня за да не се налага да се обяснявам вкъщи пред жена ми или пред корейския посланик или недай си Боже пред севернокорейския такъв, че заглавието „С корейка в шавара”, се отнася за риболов по метода херабуна, но в корейски стил на изпълнение.
 
Така че за никакви странни сексуални мераци не става въпрос, още повече, че не познавам нито една дама от тези географски ширини.
 
Имал съм един единствен път контакт, само че с представител от мъжки пол от този полуостров, по-точно от северната му част, като демонстратор на една металорежеща машина на Пловдивския панаир  в чието създаване имах скромно участие.
 
След като за петнайсетина  минути обсъдихме с него достойнствата и недостатъците на машината на чист черковнославянски език – разбирай степента на владеене и от двама ни на руски език, той си тръгна освежен от гимнастиката с поклони, която правят при разговор след всяко изречение, а аз с ишиас влизайки от любезност в техния маниер на говорене.
 
Също така искам да спомена, че често получавам въпроси от абонати на канала, защо не пускам по-често клипчета.
 
Ами идеята на канала е да представя на вниманието на колегите нови или слабо познати водоеми в близост до София, а не да демонстрирам риболовните си подвизи или неудачи.
 
Тъй като цената на природния газ стигна небивали висоти, съм принуден да обикалям водоемите в най-близката околност.
 
А от тях има много клипчета в канала и трябва нещо наистина черезвичайно да се случи та да си заслужава ново клипче, за да не досадя на абонатите по-бързо от правителството на четворната коалиция.
 
Та след като синоптиците, които според мен трябва да си плащат за прогнозите си, а не да получават заплата, успяха да ми скапат неделята и ме закотвиха вкъщи с грешната  прогнозата за дъжд и гръмотевици, понеделника към обяд поех курс към Петте могили.
 
Не случайно се ориентирах към тази баластри ера, защото силния северозападен вятър щеше да духа в гърба ми.
 
Самата тя е слабо позната за мен и доста удобна за херабуна, а малкото  каналообразното, силно зашаварено заливче, което се пада в гърба на основното езеро, предизвиква у мен желание да го пробвам още от първото ми посещение щом го зърнах.
 
Така че този път тенденциозно се бях запътил към него с идеята да го пробвам преди всичко на индикаторчета, защото е много подходящо за целта.
 
Само че когато пристигнах и се установих на едно що годе почистено място, реших че след кратко дооформяне с косата ще мога да пусна и херабуната в действие.
 
Дооформянето обаче въобще не беше кратко и скубейки тръстиката стъбло по стъбло, като хранеща се нутрия утрепах час и кусур в това начинание, но си направих място мечта.
 
Най-накрая към 14 часа, натрупал една бала тръстика до мен и успешно натъкъмил се, се чучнах на столето и се включих в наддаването.
 
Веднага на индикаторчетата се закачи слънчак на бял и това ми сигнализира, че може да се окаже напразна цялата похабена енергия по скубането на шавара.
 
Естествено минах на троха и тесто на индикаторчетата, но резултата беше нулев и някъде към 17ч. ги изоставих, като тактика и направих въдицата на херабуна на корейски стил.
 
На другата въдица бях монтирал класиката в жанра, а именно японско-китайското разбиране за херабуна.
 
На нея имах индикации  за интерес от страна на рибите, но нищо сериозно не клъвна и само презамятах, а вятъра си беше силен и на моментни пориви, така че всяко презамятане си бе рисково откъм закачки или не попадане на чисто място.
 
Като се убедих че не си заслужава  непрекъснатото ставане от столчето за точно замятане, след известно време прибрах китайката в калъфа и останах само с корейката.
 
А тя започна да се отчита и към 18 ч. рибоците взеха да ми налазват често живарника от вътрешната му страна.
 
Вярно нищо особено, като размер, но за това пък интензитета на емоциите беше отличен, още повече, че според един млад местен колега щекар, много рядко е хващал единични каракуди на това място.
 
Основно излизали добри перки.
 
В крайна сметка някъде към 21 ч. свирих отбой и бих кепенците, доволен от излета на тази на пръв поглед безперспективна локва в задния двор на баластриерата.
 
Може би скоро отново ще посетя могилите, но този път на големия гьол за да го разуча основно и да потърся бабаджанките.
 
До тогава ще се кръстя и коленичил ще бия чело у земи молейки се да паднат цените на горивата, та спокойно да отпраша към отдавна запланувани нови, но малко по-далечни дестилации.

https://youtu.be/7ytxyxYUp9o