Как се приготвихме за риболов по река Нишава край село Калотива:
- Мястото е с координати:
42.997447, 22.878878
- Метод на риболов
на плувка 1 гр. с директна петица
- Захранка
бял червей
- Стръв
жълъдов червей, бял червей
- Особености
започва да кълве късно следобед
- Резултат
много добър – пет добри клена за един час
- Оценка на излета от (1 – 10) на база на изпитаното удоволствие
8
Последвайте ни още вhttps://youtu.be/_edYGck6uO8
В интерес на истината нямах никакво намерение отново да се пробвам по Нишава, но за съжаление Фронтерката през нощта бе пипнала корона вирус на акумулатора, та си трябваха кабели за да го реанимирам и тя да припали.
Това положение рязко промени идеята ми за неделния риболов, защото като се знам какво съм дърто магаре, дето обича да се завира там де друга жива душа няма на километри, като нищо можеше да се окаже, че трябва да нощувам нейде по чукарите заради слаботоковия си акумулатор.
Това не е чак болка за умиране, ама откъде да знам нямали през нощта някой прилеп да мине случайно и да ме нацвъка с негова РНК та да стане беля.
Ами нормално е този вирус да е толкова заразен.
Какъв да бъде след като е от прилеп, освен прилепчив.
Та за това ща не ща отново запърпорих къде границата, защото там колата я оставям на пътя и ако се наложи все някой колега шофьор ще ми отпусне някой и друг ампер от неговия акумулатор.
Разгеле към 13 ч. бях вече се натакъмил на моето си място и стартирах риболова.
Водата отново бе малко и толкова бистра, че дори отражението ми потъваше на дъното.
Тоя път обаче бате Райко се бе скрил зад плътна пелена облаци и времето си бе бая хладно, че чак и студено.
С мене се бях взел и тайното оръжие за зимно време дето моят приятел Андрей от Кинг Фишинт ме снабди за цял сезон напред – жълъдов червей.
Не разбирам защо от миналата година изчезна от риболовните магазини в София, след като съм убеден, че доста колеги питат за него – странна работа.
Така или иначе аз си се подготвих и стига да успея да го запазя жив, ще си имам чак до пролетта.
Риболова започна мъчително и това състояние продължи до 16 ч.
Какво ли не правих, каква ли не тактика не приложих, но резултат никакъв.
Дори вездесъщия пръскач се бе скрил някъде и нямаше никакво желание да клъвне, а какво ли оставаше за хитрите и плашливи пъстърви и клендаци.
Така че до 16 ч. прехвърлях, изтичах, задържах, подхвърлях бял, сменях дълбочини, но основно потрепервах по малко от студ и нямаше пипане.
Всичко това се промени точно, като по часовник щом настъпи уреченото време и в рамките на час, час и 15 минути, рибата се разкълва и осмисли цялото ми мръзнене.
Извадих пет прилични клена, като последния най-големия около 700 гр. за съжаление едва снимах на изключително слабата вече светлина, колкото да се добие някаква представа за размера му.
Поради спецификата на мястото с високите скали зад него, върху камерата пада сянка и макар, че човек вижда слабо плувката, се оказва, че за апарата това е над възможностите му.
Тоя път прибирах малко пипнешком, но все пак успях да хвана последната светлина, та май нищо не изгубих.
В заключение ще кажа, че независимо от по-малкия размер на рибите от изпуснатите миналия път, може би с изключение на последния клен, си отмъстих на реката и този път нямаше пропуск.
Пак си бях със същата кука, на същото място и ловях по същия начин, но този път си бях взел късмета с мен, та нещата се получиха.
Рибките си плуват обратно във водата на воля, но както вече казах, камерата след 17 ч. там страда от кокоша слепота та нямаше как да отразя пускането им.
Във всеки случай следващото ходене, ще е когато със сигурност водата ще е дигнала и позамътила, защото иначе с падането на температурите със сигурност вира ще замръзне и само ще си загубя времето в път и ненужно мръзнене, ако случайно намеря някое незамръзнало местенце по нея.