В нощта срещу деня на буквите и българицата, от тревожни мисли за бъдещето на Евросъюза и евроизборите, нещо се бях талъсъмясал и не можах да мигна до сутринта.
 
Та затова на другия ден, заради собствената ни безопасност, връчих ключовете от автомобила на Павката и поехме към каналите на Арката в близост до село Беланица.
 
Откакто открихме преди няколко години тази опция за излет по времето на Павката и плувката, демек забраната за риболов и в близост до София няма никаква възможност за речен такъв, всеки път ги посещаваме поне по веднъж по това време.
 
Въпреки хванатите няколкото лина и каракуди, никога не сме правили съществен риболов по тях. Така, че си правех сметката за едно следобедно придремване в колата, за възстановяване и правилното функциониране на мозъчната ми дейност, поне докато настъпи час пик на кълванетата, когато с малко късмет можех да разчитам на някое и друго потапяне на плувката.

Предварително с оглед на очаквания силен северозападен вятър в района, бяхме решили да проверим канала от другата страна на Арката, където най-много да ни настинеха гърбовете и седалищните части, защото в пространството затворено между тила и челото ни, едва ли има нещо което да настине.

Та към 11 ч. вече бяхме избрали и заседнали на две чудесни места едно до друго и стартирахме начинанието, за което бяхме дошли.

И двамата започнахме традиционно за предпочитанията си за стръв, Павката на бял, а аз на троха.

Отново повтарям, че бяхме дошли с малки кошници и ако имахме по една, две уловени риби, щяхме да сме изпълнили плана максимум.

Това обаче, което стана определено надхвърли представата ни за успешен риболов по тези места.

Първо при мен едно бабаджанище явно на анаболи и стероиди, надхвърлящо поне с 300 гр. килото, се опита да ми отмъкне тоягата от ръцете, та се наложи помощта на Павката с кепа, защото другия вариант, бе да тичам успоредно на брега по посоката, в която се бе устремило.

Не след дълго отново последва удар и този път откачане.

Веднага направих единствения разумен ход, предотвратяващ такива последствия и 12-ката кука мина в резерв, а на нейно място по член 64 се озова по-голямата 10-ка.

Резултата не закъсня и отново последва екшън с една хубавица, около заветното кило.

Павката също направи правилния избор и макар с известна доза нежелание се отказа от услугите на белия червей и мина на хита за деня, хлебната троха.

Скоро и при него нещата загрубяха с огъната тояга и веднага се стигна до промяна на статута му, от подържаща спомагателна роля на човека с кепа, на другия главен герой в настоящия клип.

Тъй като мен нещо винаги ме човърка отвътре, реших да проверя дали тая гад все пак ще клъвне на нещо различно от троха.

Общо взето това е все едно футболен треньор да започне да прави смени още първото полувреме в решаващ титлата мач, при положение, че играта на отбора му върви и е повел в резултата.

Демек пълен непрофесионализъм и тотална аматьорщина.
Е, резултатът при мен бе три на нула в полза на рибите и един час загубено време.

Никакъв интерес нито към грозд бял, нито към торен червей, нито към житото, което правя по-добре, от която и да е магерница в страната.

След като се върнах в правата вяра на хлебната троха, резултата отново набъбна в наша полза и започнаха да се обаждат риби със солидни размери, макар и не като на предишните две каракуди.

Като казвам обаждат, трябва да се има предвид, че риболова по тези канали е труден и тегав и ако някой си представя гол след гол, това може да се случи само в сънищата му.

Така, че интензитет на кълване на 20 – 30 минути е нещо, което може да се нарече голяма активност по тази географска ширина.

Странното е че нямаше никаква дребна риба с изключение на една случайна малка червеноперка, която Павката хвана, а слънчака май е на път да изчезне от фолклора на местните риболовци, защото не уловихме нито един брой.

Явно щуката вършее по тези места с пълна сила и докато не изпояде всичко що плува и може да налапа, няма да миряса.

Привечер вместо нещата да тръгнат още по-добре, се получи обратното и рибата заби на някъде.

Към 20 ч. Павката хвана първото рибе за деня на бял червей, което се оказа едно подрастващо линче, освободено немедлено обратно.

Упорството ни до свечеряване не донесе никакъв резултат, затова към девет без петнайсет се ориентирахме за тръгване.

Двете големи каракуди поискаха бежански статут и софийско жителство, а с останалите също много добри представителки на вида се разделихме по взаимно съгласие, като твърдо си обещахме догодина да се търсим отново по това време.

https://youtu.be/nWDo0CY70LE