Понякога в стремежа си да обиколим и топнем тояги в колкото се може повече водоемчета по Софийско равно поле и близките му околности, попадаме на такива места, които в най-голяма степен отразяват нашия девиз.
 
Да предоставяме „Подробна визуална информация за малко познати и по-слабо посещавани, с красива природа водоеми за риболов и почивка”.
 
Точно на такова гьолче в събота с Павката кацнахме с бабичката около 11 ч.
 
Сигурен съм, че гьолчето или дупката зад ОМВ-то след село Осиковица е нещо като статистиката на Корона вируса.
 
За 90 % от организираните въдичари то не съществува, защото не знаят за него.
 
От останалите 10% , които може би са чували нещо, едва 2 – 3% са го посетили някога.
 
Та точно в тия мижави проценти, както вече споменах се набутахме и ние, с надеждата, че днес е нашият „День победы”.
 
Водоемчето е като торта перфе откъдето и да го погледнеш.
 
Обградено с високи дървета и зеленина отвсякъде, с отлична дълбочина, абсолютно достъпно и без грам човешко присъствие по бреговете му.
 
А черешката на тортата бяха цъфналите водни лилии точно на най-удобното и подходящо място.
 
Като прибавим слънчевото и топло време с бонус от почти пълно безветрие през по-голямата част от риболова, имахме чувството, че Господ си го е направил за собствено удоволствие и почивка.
 
Единствените забележки, които човек може да има са близостта на магистралата и шума от автомобилите и малкото подходящи места за риболов по него.
 
С първата, след 100-та кола се свиква и спираш да обръщаш внимание, а втората не е проблем при тази липса на внимание към него, отстрана на риболовното братство.
 
Към 12 ч. без малко всичко бе готово и щурмувахме, всеки с предпочитанията си.
 
Павката на плувка с петицата и на бял, аз с осмака и индикаторчетата на троха.
 
Държа да подчертая, че нямахме идея има ли въобще нещо с перки и плавници в него или е жалко подобие на Мъртво море.
 
За това след 40 минутното нищо, когато изведнъж индикаторчетата първоначално сигнализираха, а след това рязко изчезнаха под водата, пулса ми рязко скочи, а главата ми започна да пулсира от прииждащата кръв в нея.
 
Засечката се оказа ялова, но потвърждението за наличие на живот в гьолчето, за нас бе равносилно на доказателство, че не сме сами във Вселената.
 
След час напразни надежди и никакъв интерес повече към печеното тесто на куката ми от нещото, което открадна първата ми троха, минах на четири бели и не след дълго и едва забележимо пипане, засякох и тоягата се огъна.
 
Крадливото нещо се заумъква към лилиите и водораслите и оказа много сериозна съпротива.
 
С малко късмет и решаваща роля на Павката с кепа, в крайна сметка в него се оказа много едра перка, та даже отначало се почудихме що за риба е това.
 
После Павката извади от под краката си една по-малка, но прилична, като големина перка и си помислихме, че нещата започват да се случват.
 
Започват ама друг път.
 
Отново няколко часов застой, през който имахме по някое и друго пипане и толкова.
 
При едно мое прехвърляне съвсем близо до лилиите, реших да извадя и хвърля отново и потеглих малко мудно тоягата.
 
Последва удар в движение и отново напрегната и изморителна борба, в която накрая не се знаеше кой е по-уморен, аз или рибата.
 
И пак се оказа перка от същия калибър, дето съм хващал изключително рядко по други водоеми.
 
За съжаление вечерното кълване отсъстваше тотално с изключение на една ялова моя засечка, така че донякъде разочаровани от слабия риболов към 20,30 ч. поехме дамой.
 
През целия ден освен нас на гьолчето дойдоха само двама колеги, един на плувка и един спинингист, който ни каза, че имало доста щука, клен и костур.
 
За първия вид се съмняваше, че е изтрепан с ток, но скоро бил хванал доста голям клен и не особено едри костури.
 
На връщане с Павката се кълняхме, че това ще единственото ни идване на това водоемче и независимо от абсолютния релакс и огромните перки ще го броим в глава риболовни каръци.
Добре ама бабичката на 30-тина километра преди София нещо я засърбяха я ремъци, я нещо друго, та отвреме навреме взе да просвирва като парен локомотив.
 
Вечерта си мислех, къде да се подвизавам на другия ден, и за съжаление бях си набелязал все места, на които, ако нещо станеше с Фронтерката и Пътна помощ нямаше да може да ми помогне.
 
Ще трябваше да хвана някоя мечка от Балкана и да я накарам да ме бута по чукарите докато излезна на асфалтов път.
 
После ходи се разправяй с еколозите и Бриджид Бардо и зоополицията за тормоз над животните.
 
За това в неделята вече с асфалтовия автомобил на сина, отново зацепих, този път сам към същото гьолче, щото тия перки ги сънувах, та реших да му дам втори шанс.
 
Уж мислех да стана рано и да потърся по-ранното кълване, но нещата не станаха така и дори с час закъснение от предния ден, най-накрая стигнех и се разположих на същото място.
 
Няма да разказвам за безрезултатността си и напразните опити да накарам нещо да клъвне до 17 часа.
 
Това ляво, дясно, напред, назад в страни, къде ли не хвърлях и пробвах.
 
Това, бял, торен, царевица, троха и от пиле мляко на куката и нищо.
 
Единствено се пазех да хвърля близко до мен почти в самите лилии, защото вчера загубих две куки и една линия барабар с индикаторчетата там и бях сигурен, че това ще се случи пак.
 
Е случи се, ама не съжалявам, защото както споменах в отчаянието си за проваления излет към 17 ч., направих едно майсторско хвърляне там и след минута мълчание най-накрая се случи онова за което дойдох.
 
Леко пипане и много слабо повеждане, засечка и огромна за представите ми перка с много екшън и шанс за вадене 50 на 50.
 
Второ майсторско изпълнение с позиционирането на индикаторчетата на същото място.
 
Няколко минути и пак леко повдигане този път и засечка.
 
Отново перка от съшия калибър, който беше видимо по-голям от вчерашните красавици.
 
Дето се вика трети път майка и баща и този път след 10-тина минути нещата се потретиха в пълния смисъл на думата.
 
Четвъртото хвърляне беше от тип „мога и със затворени очи” , та попаднах в закачката и се отървах само със скъсана кука.
 
Но като чели уплаших рибата с дърпането и пляскането, та тя би отбой, тегли ми една и се премести на друго място.
 
Все пак до края успях да измъкна още една перка, но видимо доста по-малка от предишните.
 
Стана 19,30 ч. и с последното хвърляне успях да бодна закачката така яко, че ми взе цялата линия барабар с индикаторчетата, ама халал да са й.
 
Нямаше време да сменявам за 10 – 20 минути повече, за това свирих сбор и поех към вкъщи.
 
В крайна сметка ще кажа, че от неделния риболов съм максимално удовлетворен.
 
Гьола е изключително труден за риболов, рибата седи на определени места и трябва да ги търсиш активно, защото явно не съвпадат с представата ни за местата на които би се концентрирала.
 
Захранката не оказва почти  никакво влияние и ефекта й е много слаб.
 
А пипанията са почти незабележими и често се питаш кълвели или ми се привижда.
 
За сметка на това размера поне на перките е такъв, какъвто на мен не ми се е случвало да вадя последователно в друг водоем.
 
Ако трябва да опиша гьолчето и риболова в него, бих казал:
 
Супер релаксираща красота и спокойствие и много труден риболов, който обаче именно за това и размера на рибите те кара да искаш да пробваш възможностите си отново и отново.
 
Или това е водоемче е най-вече за ценители!

https://youtu.be/EVeat2madAk