Нещо много тегаво почна тая година, та не знам как ще го карам нататък.
 
Януари се заредиха едни слаби риболови, че чак ми идеше да захвърля тоягите и да почна да се занимавам с нещо по-полезно, като да събирам марки или кибритени кутии.
 
Толкова слаби и толкова ялови излети не съм имал никога до сега по това време на годината, ама за всичко си има първи път.
 
Като ударя чертата накрая излизаше, че кило риба ми струваше някъде към 400 – 500 лв., че и повече.
 
Та такава рибешка хиперинфлация не бях преживявал друг път.
 
На туй отгоре ме натисна и някакъв грип, в сравнение с който ковида изглежда като лека настинка, ама нейсе.
 
По едно време от отчаяние си мислех да отскоча до кварталната църква и да помоля дядо поп да прочете една молитва на въдиците и да ги поръси малко със Светена вода, ега нещата потръгнат, ама ме досрамя да занимавам Господ с глупости, та се отказах.
 
Тоя февруари е толкова топъл, че ако това се превърне в тенденция ще се наложи на първо число да си връзваме февруартеници за първа пролет и мартениците да станат отживелица.
 
Миналата събота топлото време извади Павката от фазата на стаза в която изпада зимно време, като пътешественик в далечния космос и направихме сглобката на малката негованска баластриера Санчо Панса.
 
През целия ден нямаше никакво пипане и малко преди да си тръгнем, някъде към 17, 30 ч. той бодна първото рибе.
 
Аз бях прибрал вече камерата защото не очаквах да съберем материал до приключване на излета за клипче, но сбърках, защото до стъмване имаше достатъчно убодени риби за едно късометражно филмче.
 
Затова реших през идващата седмица да посетя отново Санчо Панса и да довърша делото с първото за тая година клипче.
 
Така че тоя петък се чучнах някъде към 13 ч. на гьолчето и заметнах индикаторчетата.
 
В интерес на истината отидох толкова рано имайки предвид кога започва екшъна, само и само да си подсигуря мястото от някой случаен колега решил да се поразтъпче инцидентно.
 
Както се и очакваше до 17 ч. и кусур нямаше никаква индикация за наличие на рибета и чак на свечеряване боднах първото.
 
След това обаче за разлика от миналия ден имах един ялов период от около 40 минути, след който последва групово нападение на стръвта ми от обикновено дребни екземпляри перки.
 
Понякога излизаше и някоя и друга по-прилична риба, но общо взето това си бе рядкост.
 
Каквото направих до 18,30 ч. направих, но за жалост гледайки вкъщи последния материал с освобождаването на улова, се оказа, че вече е било прекалено тъмно за камерата и не се вижда добре нищо от желаното.
 
В края на краищата общия улов бе колкото за една бира и канче, демек титан, тиган и половина и то с малко въображение.
 
Все пак след толкова много ялови излети риболова си бе добре за малкото време през което рибата бе активна.
 
Хубавото е че наближава пролетта и рибите все повече ще се активизират, но си мисля че то до кварталната църква няма да ида, няма да ида, ама що да не пробвам в кварталната кръчма където вместо със Светена вода да напръскам тоягите с обикновена грозданка.
 
Знае ли човек, може пък и да хване дикиш?!

https://youtu.be/6fC_G6bEWJg