Последната седмица на юни мина изцяло под знака на риболовни излети, защото варненският ми приятел Божко или както аз го наричам сенсей Божко, ми бе на официално посещение именно с тази цел.
 
Да риболовстваме по софийските водоеми, които коренно се различават от варненските такива, заради своите дълбочини, зашавареност и рибно разнообразие.
 
До този момент не се бях замислял, че релефа на Софийска област и съседните й такива предполагат наличието на най-различни по своя характер язовири, гьолчета, реки, рекички, че дори поточета и барички, в които човек може да упражнява любимото си хоби по всички известни начини и то на достатъчно голям брой места.
 
От тази гледна точка изглежда столичните риболовци са привилегировани и единственото което им липсва е близостта на морето и специфичността на риболова в него.
 
А титулувам Божко сенсей, защото той е човека запалил ме по азиатските техники на риболов, японско, френско, румънското четириколесно превозно средство наречено Дачия Дъстер и най-вероятно, ако се познавахме в далечното минало щях като него да си взема жена от Поднебесната империя, защото са кротки, могат да готвят китайско и никога не те нервират, защото нищо не им се разбира като замрънкат на мандарин.
 
Независимо, че основните излети по негово желание бяха предвидени по софийските баластриери, то за първия от поредицата такива бях набелязал едно доскоро за мен абсолютно неизвестно язовирче на 70 километра от София.
 
Отговарящо напълно на идеята заложена в тези клипчета, да представят подробна визуална информация за малко познати и слабо посещавани с красива природа водоеми за риболов и почивка.
 
Та в началото на година по докладна записка на изпълнителния директор на пернишката организация на КОРИ (Комитет Оперативна Риболовна Информация) Сашо Кадемчето, бе локализиран нов обект за проучване в района на Бобовдолското Големо село.
 
От самосебе си се разбира, че обективността на такава безценна информация, придобита от Кадемчето чрез метода на ненасилствено психологическо въздействие върху алкохолните рецептори на местен жител под формата на консумация на някоя и друга бира, трябваше да се провери немедлено.
 
Затова още в началото и края на април на два пъти се разходих до там и установих, че действително мястото е чудесно и безпроблемно достъпно, но за съжаление безрезултатно защото рибата все още не се бе активизирала и ако не беше възможно най-вкусната коприва, която някога съм ял, растяща по бреговете му, нещата отиваха на тотал провал.
 
Така че нямах търпение да посетя язовирчето в активния период още повече че при предишните ми такива видях едри парчета от порядъка на няколко килограма да се хвърлят демонстративно по водата, абсолютно уверени че са недосегаеми за простосмъртния риболовец.
 
От интернет разбрах, че е много добра инвестиция човек да си осигури парцел от стената на водоема, тъй като след време там ще има изградена историческа пътека с осигурен поток от туристи и поклонници на лявата идея, защото  по време на правителството на предсглобката, както аз наричам управлението на ПП, БСП, ИТН и ДБ, по същата стена са стъпвали краката на тогавашния министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова инспектираща последното чудо на техниката – робот за чистене на храсталаци и коренища.
 
Всеизвестно е че където е минал български съвременен политик непременно трябва да се изгради павилион бира, скара и химическа тоалетна, за да може електората свободно да изрази чувствата си на признателност и критичност към дадената личност, под въздействието на опияняващи средства и напора на естествените нужди.
 
Според последните социологически изследвания редящите се пред тоалетната избиратели са критично настроени към работата на дадения политик, като тези от тях които се задържат най-дълго време вътре са и най-непримиримите му критици, но да не задълбаваме подробно в тези изследвания, защото резултатите със сигурност ще са изненадващи и неприятно  миришещи.
 
Та в ранното утро на 23 юни според моето времеизмерване, в 10,00 ч. с Божко и неговото Дъстерче поехме в едночасово пътуване към обекта на набелязания излет.
 
Точно в 11 ч. бяхме достигнали дадената цел и включихме инстинктивните си Джи Пи Ес сензори за да си изберем подходящо място за къцане.
 
Тъй като особено привлекателни за нас бяха брега насреща и брега с горичката в дясно загубихме около два часа в напразни обиколки да открием как да достигнем с колата до тези места.
 
За съжаление сенчестите местенца под дърветата бяха недостъпни за автомобил, а според мен и за пешеходец, поради наличието на гъста горска растителност, а пътя който според гугал мапса заобикаляше от ляво водоема и щеше да ни изведе до насрещния бряг се оказа засеян с пораснало жито, та установихме че това румънско чудо на техниката спокойно може да работи като комбайн, стига после да почистиш набилите се в радиатора семена на тази зърнена култура.
 
В крайна сметка застанахме на стената на едно равно и добро местенце в близост един до друг и разпънахме азиатските си инвентари, той на индикаторчета с дълъг телескоп и къса линия, аз на херабуна, с надеждата, че все нещо ще клъвне.
 
Още с първото замятане Божко бодна едно каракуде, което не можах да снимам, защото нямах готовност със снимачната техника.
 
След това нещата влезнаха в цикъл и рибките без свян и притеснение са нахвърляха лакомо върху всякаква стръв, която им предлагахме.
 
Получи се един добър и динамичен риболов, който независимо от по-дребния размер на рибетата между 250 – 350 гр., ни донесе истинско удоволствие, пък и по едно време останахме единствените риболовци по брега, така, че спокойствието бе максимално.
 
Единственото неприятно нещо се оказа времето, което от слънчево за има няма един час се притъмни от дъждовно-буреносни облаци, та брахме страх до към 18 ч.
 
Някак си обаче точно над водоемчето облаците се разделяха и го заобикаляха, а гръмотевиците бяха в далечината и постепенно се отдалечаваха.
 
Това разбира се не ни успокояваше и при всяка видима светкавица брояхме секундите до чуването на тътена й, за да изчислим разстоянието до нашето местоположение, но мерака да къцаме надделя над атавистичния ни страх и продължавахме да замятаме електропроводимите си тояги.
 
Този път риска се оправда и в крайна сметка всичко се размина, но си спомням много риболови, при който съм нахвърлял възможно най-бързо багажа как дойде в колата и съм издрасквал с двеста, кръстейки се в религиозен транс да не ме целне светкавица.
 
До 21 ч. каквото хванахме, хванахме.
 
После ресторанта затвори и кой ял, ял, а ние доволни поехме към София и по пътя обсъждахме риболова за следващия ден.
 
Хубавото е че със сенсей Божко имаме предвидени поне още две риболовни сесии, на Приморско през септември и есента пак по Софийските риболовни потайности.
 
Дано не ни мине котка път и да осъществим замислените начинания.

https://youtu.be/fihRNaB7q7s