Няма как да не разтоваря малко с риболов през почивните дни, защото в противен случай, като нищо ще дам на късо, ще изпуша и ще замирише на изгоряло, от непрекъснатото стискане на палци през седмицата да се състави редовно правителство, което да ни оправи.
 
Така де, едно е да те оправят редовно по навик, друго е да те оправят служебно по задължение.
 
Даже това служебното оправяне някак си много ми мяза на най-древната професия, демек никакви чувства само бизнес.
 
Не че и редовното е по-различно, ама нейсе.
 
Важно е да се оправим и ако може да е с по-малко болка!
 
Късната есен и зимата са кленския сезон по риболовния ми календар и времето през което основно клеча по близките реки, в очакване на Годо и гонене на Михаля.
 
Та съботния ден почерпих фронтерката с 4 кг. метан, колкото за Бог да прости и
я придумах да отскочим до Лесновската река край Долни Богров, ей така от зор заман.
 
Някъде към ранния следобяд, когато бате Райко в добро настроение се бе облещил с  цялото си великолепие на небосклона и температурата се бе повишила до някакви прилични за сезона нива, пристигнах на любимото си място и наченах с натъкъмването;
 
За мой дали ужас или късмет нямаше нито един друг колега на реката.
 
Ужас защото такъв факт на толкова посещаемо място е основния признак, че най-вероятно ще си загубиш времето без нито едно кълване.
 
А късмет защото точно в такива обстановка без нито един човек по брега, са ми се случвали доста запомнящи се излети.
 
Когато няма движение по брега, високо дуднене и бръмчащо радио на кола, рибата става по-спокойна и непредпазлива.
 
След като заметнах полутежкото и в продължение на час нямах никакво регистрирано намерение някоя плаваща твар да похапне от червеите ми, започнах да осъзнавам, каква голяма заблуда е да вярваш на късмета си и че едва ли нещо ще чукне.
 
Друг път и в най-студените дни през които съм идвал винаги съм имал най-малко видими пипания  от дребосъци въртящи се във вира.
 
Този път нищо, ама съвсем нищо.
 
Не помогна и включването на херабунската тояга и тестените примамки, дето китайците ловят с тях дори и през зимата.
 
Единствената полза от нея бе, че усъвършенствах техниката за задържане на плувката на едно място в течащи води.
 
Така че в крайна сметка пак горе, долу след час бих отбой и я върнах обратно в калъфа, оставяйки полутежкото, като единствена доказала се през годините опция.
 
Наближаваше някъде към 16, 30 ч. и в главата ми все по-настойчиво се загнездваше мисълта, че мача е свирен и е време да събирам панаира, но някакво вътрешно чувство и опита все ми нашепваха „търпение, още малко търпение”.
 
По принцип съм доста нервен и припрян тип, дето ако нещо се върши в момента е вече безвъзвратно закъсняло и е трябвало до бъде свършено преди да си помислил за него.
 
Но отида ли на риба ставам друг, непознат и за мен самия човек, който може по цял ден да гледа оцъклено в неподвижната плувка, без да се нервира и ядосва.
 
Познавам и други колеги холерици като мен, на които риболова въздейства по същия начин.
 
Ето защо тази магия, този спорт, хоби или ако искате лечение за нервната система е толкова популярен и любим навсякъде по света.
 
Та малко след като поговорих с вътрешния си глас и реших, че ще си ходя по тъмно, последва първото видимо кълване и засечка.
 
За много кратко усетих убождането и извадих счупена на половина кука.
 
Направих веднага бърза смяна на сдалата багажа кука и след няколко минути, след не особено силно кълване и засечка, последва борба с гвоздея на програмата него ден.
 
Един клендак с достойни за вида си размери ми опъна нервите и наектрелизира де що са останали косми по тялото ми.
 
Накрая го вкарах в кепчето с бекхенд, защото успях някак си да закача оловото в кепа и той мина отдолу.
 
Това че загубих и тази кука, защото се бе разкекерчила от тежестта и я смених с нова нямаше никакво значение след постигнатия успех.
 
Към 16,50 отново удар, засечка и един доста по-малък, но все пак приличен събрат на първия арестант се озова в мрежестата килия.
 
Оказа се, че във вира се бе завъртяла голяма банда, защото 15-тина минути след втория и при непрекъснато кълване през това време успях да убода още нещо сериозно, което изненадващо тръгна на скорост право срещу мен.
 
С този ход успя така да ме изненада, защото пръчката изведнъж олекна та помислих, че се е откачил.
 
Тогава понечих да извадя тоягата и в същия момент усетих, че тая гад е минала зад гърба ми и използвайки моментното ми объркване и отпускане на линията, успя да ме финтира, откачи се и избяга.
 
Това като да беше тартора на кленската банда, щото много хитър бе, пък си и тежеше много прилично, а и изпуснатата риба винаги е най-голямата.
 
Останах някъде до към 17,20 ч. и имах още поне 3 – 4 добри кълванета, но с ялови засечки.
 
Почти на тъмно събрах такъмите, освободих арестантите и поех за вкъщи.
 
В неделята убеден, че ще им скъсам клендашките трътки, към 11 ч. се заложих на гюме на същото място, отново без нито един колега наоколо и подготвен със сериозно количество бял за подхранка.
 
Няма повече да коментирам, защото неделния риболов беше достатъчно срамен и първото мижаво и единствено кълване бе чак 17, 10 ч.
 
Така е и винаги е било така – ден с ден не си приличат и може би това е чарът и тръпката на риболова!
 
Не е лошо да се преименува река Лесновска на река Кленовска, защото никаква друга риба май нямаше наоколо.
 
Защо – не знам, но клендаци дал Бог и то много яки!

https://youtu.be/kb_La1lj3YU