Цяла седмица кандърми и навивки за блицкриг по Струма след Благоевград и в събота „Мисията невъзможна”, поради пословичното недоверие на Павката към синоптичната професия.
 
Това 14 градуса в плюс според него си е твърде рисковано, защото току виж станали 10-тина, че и някой и друг градус по-малко и хипотермията му е в кърпа вързана.
 
Та се наложи да променям плановете в движение и в уречения ден направих една безумна  100 и кусур километрова обиколка от типа „Опознай родината за да обикнеш София” и в крайна сметка да се установя на река Блато до Костинброд.
 
Това Арката и река Конска замръзнали та да се пързаляш с кънки по тях, а Струма в Батановци представлява жалка картина на миризливо отточно каналче не по-дълбоко от 30 – 40 см.
 
Така, че най-накрая след няколко загубени часа в път се разтоварих на моята си река, на съвсем ново вирче на което до сега не бях ходил, защото е на около 500 м. от обичайни ми местообиталища, а и пътя до него си е офроуд изпитание особено мокър и разкалян.
 
Със сигурност това вирче е едно от заслужаващите си места по реката, защото хем е прилично дълбоко независимо от значително намалялата вода, хем е и достатъчно дълго и доволно широко.
 
Единствено надвисналите клони на дърветата по отсрещния бряг, представляват някакво неудобство, но с правилно позициониране, майсторлък при хвърлянето и известна доза късмет това е преодолим проблем.
 
Та най-накрая към 14 ч. когато нормалните хора са в апогея на следобедната си сиеста, аз успях да заметна „Нахрани къща” с полутежката линия и да забия поглед в индикаторчето в трепетно очакване на бесните му подскоци, сигнализиращи необходимост от последваща засечка.
Бързо установих, че течението е прекалено слабо да изпъне линията и по-разумно бе да сменя подхода с плувката, така че след 10 – на минути подготвих другата петица „Начеши краста” и направих смяна на караула.
 
Още с първото изтичане отбелязах едно подрастващо кленче и успокоен, че не съм капо се обнадеждих, че в оставащите три часа, току виж съм направил приличен излет.
 
Първата перка излезе около половин час след кленчето след продължително опипване на вирчето, къде евентуално се е сбрала тая гад.
 
Ами както и очаквах бе близко до брега и не бе толкова въодушевена, да лапа непрекъснато.
 
Така хванах още няколко нейни посестрими докато не стана 16 ч. и нещо и притъмня в резултат на естествените природни закони.
 
Дали защото вече не можеше да ме види или метаболизма им си бе свършил работата, но рибата тръна и съвсем не мога да се оплача нито от интензитета на кълванетата, нито от грамажа на индивидите.
 
До мръкнало натрупах доволно кълванета и уловени рибки, а удоволствието, което изпитах, бе компенсация за сутрешният ми ненужен маратон по пътищата на страната.
 
На тръгване събрах такъмите пипнешком, защото винаги не уцелвам времето за приключване и стоя до последно, изтръсках живарника във водата на принципа „Всички рибки плуват, само пържените не” , пък и перка под 350 – 400 гр. не си заслужава усилията по приготвянето й и доволен се транспортирах дамой.
 
В неделята отново отидох на същия вир, като бях се въоръжил и със щукарката, тъй като бях обещал на един колега от канала да пробвам и тая проклетница през зимата.
 
Резултата бе доста по-слаб от съботния риболов, като общия улов за двойно повече часове, бе малко над половината на този от предния ден, а тапата си се люля безидейно през цялото време и ни щука ни дявол посегнаха към рибето.
 
В заключение ще кажа, че сега, когато при толкова високи температури за януари месец, реки като Арката, Конска и най-вече Нишава замръзват, няма друга причина освен отчайващо ниското ниво на водата.
 
Господ е дарил софиянци с река Блато, която е готова винаги дори и в най-трудните месеци на годината да изпълни със смисъл излетите им, кога с по някоя и друга рибка, кога с перфектния улов, но човек винаги ще намери достатъчно емоции, за да се прибере доволен и отпочинал вкъщи.

https://youtu.be/2eYPGISq-FA